1 А Сафатия Матановият син, Годолия Пасхоровият син, Юхал Селемиевият син, и Пасхор Мелхиевият син чуха думите, които Еремия говореше на всичките люде, като думаше:

وَشَفَطْيا بْنُ مَتّانَ وَجَدَلْيا بْنُ فَشحُورَ وَيُوخَلُ بْنُ شَلَمْيا وَفَشحُورُ بْنُ مَلْكِيّا سَمِعُوا الكَلامَ الَّذِي كانَ إرْمِيا يَقُولُهُ لِكُلِّ الشَّعبِ، إذْ قالَ:

2 Т ака казва Господ: Който остане в тоя град ще умре от нож, от глад, и от мор; но който излезе при халдейците ще остане жив; живота му бъде за корист, и ще живее;

«هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹الَّذِي يَبقَى فِي هَذِهِ المَدِينَةِ سَيَمُوتُ فِي المَعرَكَةِ أوْ مِنَ الجُوعِ أوِ الوَباءِ، وَأمّا الَّذِي يَخرُجُ إلَى البابِلِيِّينَ فَسَيَحيا، إذْ سَتَكُونُ حَياتُهُ لَهُ كَغَنِيمَةٍ، وَسَيَحيا.

3 и така казва Господ: Тоя град непременно ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар, и той ще го превземе.

فَهَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: هَذِهِ المَدِينَةُ سَتُسَلَّمُ إلَى يَدِ جَيشِ مَلِكِ بابِلَ وَسَيَستَولُونَ عَلَيها.›»

4 Т огава тия първенци казаха на царя: Нека се умъртви, молим тоя човек; защото разслабя ръцете на военните мъже, които са останали в тоя град, и ръцете на всичките люде, като им говори такива думи; защото тоя човек не иска доброто на тия люде, но злото.

ثُمَّ قالَ الرُّؤَساءُ لِلمَلِكِ: «هَذا الرَّجُلُ يَنْبَغِي أنْ يُعدَمَ، لأنَّهُ يُثَبِّطُ عَزِيمَةَ الجُنُودِ الباقِينَ فِي المَدِينَةِ، وَعَزِيمَةَ جَمِيعِ الشَّعبِ، بِقَولِهِ مِثلَ هَذِهِ الأُمُورِ لَهُمْ. هَذا الرَّجُلَ لا يَسعَى إلَى سَلامِ الشَّعبِ، بَلْ إلَى ضَرَرِهِ.»

5 И цар Седекия рече: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да направи нещо против вас.

فَقالَ المَلِكُ صِدْقِيّا: «اعمَلُوا بِهِ ما تُرِيدُونَ، فَالمَلِكُ لا يَستَطِيعُ أنْ يَمنَعَكُمْ.»

6 Т огава взеха Еремия та го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, но тиня; и Еремия затъна в тинята.

فَأخَذُوا إرْمِيا وَألقُوهُ فِي بِئْرِ مَلْكِيّا ابنِ المَلِكِ الَّذِي كانَ فِي ساحَةِ السِّجنِ. فَأنزَلُوا إرْمِيا بِحِبالٍ، وَلَمْ يَكُنْ فِي البِئْرِ ماءٌ، بَلْ وَحلٌ فَقَطْ. فَغاصَ إرْمِيا فِي الوَحلِ.

7 А когато етиопянинът Авдемелех, един от скопците, който беше в царския дворец, чу как били турили Еремия в ямата, (като седеше царят тогава във Вениаминовата порта),

وَسَمِعَ عَبدُمَلِكُ الكُوشِيُّ – وَهُوَ مِنْ عَبِيدِ القَصرِ – بِأنَّ إرْمِيا قَدْ أُلقِيَ فِي البِئْرِ. وَكانَ المَلِكُ جالِساً عِنْدَ بَوّابَةِ بَنْيامِيْنَ،

8 А вдемелех излезе от царския дворец та говори на царя, казвайки:

فَذَهَبَ عَبدُ مَلِكُ مِنَ القَصرِ وَتَكَلَّمَ إلَى المَلِكِ وَقالَ:

9 Г осподарю мой царю, тия човеци сториха зло във всичко, що направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; защото той без друго ще умре от глад там, гдето е, защото няма вече хляб в града.

«مَولايَ المَلِكُ، هَؤُلاءِ الرِّجالُ صَنَعُوا شَرّاً فِي كُلِّ ما عَمِلُوهُ بِإرْمِيا النَّبِيِّ. فَقَدْ أخطَأُوا بِإلقائِهِ فِي البِئْرِ. سَيَمُوتُ هُناكَ لأنَّهُ لا يُوجَدُ طَعامٌ فِي المَدِينَةِ.»

10 Т огава царят заповяда на етиопянина Авдемелех, като рече: Вземи от тука тридесет човека със себе си та извади пророк Еремия от ямата, преди да умре.

فَأمَرَ المَلِكُ عَبْدَمَلِكَ الكُوشِيَّ: «خُذْ ثَلاثَةَ رِجالٍ تَحتَ إمرَتِكَ، وَأصعِدْ إرْمِيا النَّبِيَّ قَبلَ أنْ يَمُوتَ.»

11 И тъй, Авдемелех взе човеците със себе си, и, като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които спусна с въжета в ямата при Еремия.

فَأخَذَ عَبدُمَلِكُ الرِّجالَ تَحتَ إمرَتِهِ وَجاءَ إلَى القَصرِ أسفَلَ المَخزَنِ، وَأخَذَ مِنْ هُناكَ بَعضَ الثِّيابِ الرَّثَّةِ وَالبالِيَةِ، وَأنزَلَها إلَى إرْمِيا بِالحِبالِ.

12 И етиопянинът Авдемелех рече на Еремия: Тури сега тия вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така.

وَقالَ عَبدُمَلِكُ الكُوشِيُّ لإرْمِيا: «ضَعِ الثِّيابَ الرَّثَّةَ وَالبالِيَةَ تَحتَ إبطَيكَ، بَينَ الحِبالِ وَجِلدِكَ.» فَفَعَلَ إرْمِيا كَما قالَ لَهُ.

13 И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го из ямата; и Еремия остана в двора на стражата.

ثُمَّ سَحَبُوا إرْمِيا بِالحِبالِ وَأخرَجُوهُ مِنَ البِئْرِ. وَبَقِيَ إرْمِيا فِي ساحَةِ السِّجنِ. صِدْقِيّا يَستَدعي إرْمِيا

14 Т огава цар Седекия прати та доведоха пророк Еремия при него в третия вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно нещо; не крий нищо от мене.

وَأرسَلَ المَلِكُ صِدْقِيّا فَأحضَرَ إرْمِيا النَّبِيَّ إلَيهِ. وَقابَلَهُ عِندَ البَوّابَةِ الثّالِثَةِ فِي هَيكَلِ اللهِ. وَقالَ المَلِكُ لإرْمِيا: «سَأسألُكَ عَنْ أمرٍ، فَلا تُخفِ عَنِّي شَيئاً.»

15 А Еремия рече на Седекия: Ако ти го явя, не е ли така, че непременно ще ме умъртвиш? и ако те съветвам, не ще ме послушаш.

فَقالَ إرْمِيا لِصِدْقِيّا: «ألَنْ تَقتُلَنِي إنْ أخبَرْتُكَ؟ وَإنْ أعْطَيتُكَ نَصِيحَةً فَهَلْ تَستَمِعُ إلَيَّ؟»

16 З атова, цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: Заклевам ти се в живота на Господа, Който е създал душите ни, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти.

فَأقسَمَ المَلِكُ لإرْمِيا بِالسِّرِّ وَقالَ: «أُقسِمُ بِاللهِ الحَيِّ الَّذِي صَنَعَنا وَأعطانا حَياةً، لَنْ أقتُلَكَ، وَلَنْ أُسَلِّمَكَ إلَى يَدِ هَؤُلاءِ الرِّجالِ الَّذِينَ يَسعُونَ إلَى قَتلِكَ.»

17 Т огава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на Силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти, и тоя град няма да се изгори с огън; па и ти ще останеш жив и домът ти.

حِينَئِذٍ، قالَ إرْمِيا لِصِدْقِيّا: «هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الإلَهُ القَديرِ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹إنْ خَرَجْتَ إلَى قادَةِ مَلِكِ بابِلَ فَإنَّكَ سَتَحيا، وَلَنْ تُحرَقَ هَذِهِ المَدِينَةُ بِالنّارِ، وَسَتَحيا أنتَ وَأهلُ بَيتِكَ.

18 Н о ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава тоя град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им.

لَكِنْ إنْ لَمْ تَخرُجْ إلَى قادَةِ مَلِكِ بابِلَ فَإنَّ هَذِهِ المَدِينَةَ سَتُسَلَّمُ إلَى أيَدِي البابِلِيِّينَ الَّذِينَ سَيُحرِقُونَها، أمّا أنتَ فَلَنْ تَنجُوَ مِنْ يَدِهِمْ.›»

19 И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене.

فَقالَ المَلِكُ صِدْقِيّا لإرْمِيا: «أنا خائِفٌ مِنَ اليَهُودِ الَّذِينَ هَرَبُوا إلَى البابِلِيِّينَ. فَهُمْ سَيُسَلِّمُونَي إلَيْهِمْ لِيَستَهزِئُوا بِي.»

20 А Еремия рече: Няма да те предадат. Послушай моля, Господния глас относно това, което ти говоря; така ще ти бъде добре, и животът ти ще се опази.

فَقالَ إرْمِيا: «لَنْ يَحدُثَ هَذا. أطِعْ كَلِمَةَ اللهِ الَّتِي جاءَتْ إلَيكَ وَالَّتِي أنا أتَكَلَّمُ بِها إلَيكَ. حِينَئِذٍ، سَتَكُونُ الأُمُورُ لِخَيرِكَ، وَأنتَ سَتَحيا.

21 Н о ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми яви:

لَكِنْ إنْ رَفَضْتَ أنْ تَخرُجَ إلَى البابِلِيِّينَ فَإنَّ هَذا ما أظهَرَهُ اللهُ لِي:

22 Е то, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тия жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и надделяха пред теб; а сега, когато нозете ти затънаха в тинята, те се оттеглиха назад.

كُلُّ النِّساءِ الباقِياتِ فِي بَيتِ مَلِكِ يَهُوذا سَيُقَدْنَ إلَى قادَةِ مَلِكِ بابِلَ، وَسَيَقُلْنَ: ‹حُلَفاؤُكَ خانُوكَ وَغَلَبُوكَ. غاصَتْ رِجلاكَ فِي الوَحلِ، وَقَدْ تَرَكُوكَ.›

23 И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избегнеш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар, и ще станеш причина да се изгори тоя град с огън.

«كُلُّ نِسائِكَ وَأولادِكَ سَيُخرَجُونَ إلَى البابِلِيِّينَ، وَأنتَ لَنْ تَنجُوَ مِنْ يَدِهِمْ، لأنَّ مَلِكَ بابِلَ سَيَقبِضُ عَلَيكَ، وَهَذِهِ المَدِينَةُ سَتُحرَقُ بِالنّارِ.»

24 Т огава Седекия рече на Еремия: Никой да се не научи за тоя разговор, и ти няма да умреш.

حِينَئِذٍ، قالَ صِدْقِيّا لإرْمِيا: «إنْ كُنتَ لا تُخبِرُ أحَداً عَنْ هَذا النِّقاشِ فَإنَّكَ لَنْ تَمُوتَ.

25 Н о ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе ти рекат: Яви ни сега що каза ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; яви ни тоже какво каза царят на тебе,

وَإنْ سَمِعَ الرُّؤَساءُ بِأنِّي تَكَلَّمْتُ مَعَكَ وَأتُوا إلَيكَ وَقالُوا لَكَ: ‹أخبِرْنا بِما قُلْتَهُ لِلمَلِكِ، وَإنْ كُنتَ لا تُخفِي شَيئاً عَنّا فَإنَّكَ لَنْ تَمُوتَ. وَماذا قالَ المَلِكُ لَكَ؟›

26 т огава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя, за да ме не върне в къщата на Ионатана, та да умра там.

فَحِينَئِذٍ، قُلْ لَهُمْ: ‹كُنتُ أتَرَجَّى المَلِكَ بِأنْ لا يُرجِعَنِي إلَى بَيتِ يُوناثانَ لأمُوتَ هُناكَ.›»

27 Т огава всичките първенци дойдоха при Еремия та го попитаха; и той им отговори според всички тия думи, които царят му беше заповядал. И тъй те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна.

وَجاءَ كُلُّ الرُّؤَساءِ إلَى إرْمِيا وَسَألُوهُ، فَأجابَهُمْ كَما قالَ لَهُ المَلِكُ. وَلِذا تَوَقَّفُوا عَنْ مُضايَقَتِهِ لأنَّهُمْ لَمْ يَسمَعُوا النِّقاشَ الّذِي دارَ بَيْنَهُما.

28 И така Еремия остана в двора на стражата до деня, когато се превзе Ерусалим.

وَبَقِيَ إرْمِيا فِي ساحَةِ السِّجنِ إلَى اليَومِ الّذِي استَولَى فِيهِ البابِلِيُّونَ عَلَى مَدِينَةِ القُدسِ.