1 С ловото, което дойде към Еремия за всичките Юдеи, които живееха в Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис, и в страната Патрос, и рече:

هَذِهِ هِيَ الرِّسالَةُ الَّتِي جاءَتْ إلَى إرْمِيا لِجَميعِ اليَهُودِ السّاكِنِينَ فِي أرْضِ مِصرَ، فِي مَجْدَلَ وَتَحْفَنْحِيسَ وَمَمْفِيسَ وَفِي صَعِيدِ مِصرَ:

2 Т ака казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Видяхте всичкото зло, което докарах върху Ерусалим и върху всичките Юдови градове; и, ето, днес те са пусти, и няма кой да живее в тях,

«هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹قَدْ رَأيتُمُ الشَّرَّ الَّذِي جَلَبتُهُ عَلَى القُدْسِ وَعَلَى كُلِّ مُدُنِ يَهُوذا. فَها هِيَ خَرِبَةٌ مَهجُورَةٌ، لا يَسكُنُ فِيها أحَدٌ.

3 п оради нечестието, което сториха та Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които ни те познаваха, ни вие, ни бащите ви.

هَذا بِسَبَبِ الشَّرِّ الَّذِي صَنَعُوهُ. أثارُوا غضَبِي بِتَقدِماتِهِمْ وَعِبادَتِهِمْ لآلِهَةٍ أُخرَى لَمْ يَعرِفُوها هُمْ وَلا آباؤُهُمْ.

4 И пратих при вас всичките Си слуги пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах! не правете тая гнусна работа, която аз мразя.

وَأرسَلْتُ إلَيكُمْ خُدّامِيَ الأنبِياءَ واحِداً بَعدَ الآخَرِ، وَقُلْتُ لَكُمْ: ‹لا تَعمَلُوا هَذِهِ الأُمُورَ الكَرِيهَةَ الَّتِي أُبغِضُها.›

5 Н о те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си, та да не кадят на други богове.

لَكِنَّهُمْ لَمْ يَستَمِعُوا إلَيَّ، وَلَمْ يَفتَحُوا آذانِهِمْ، لِيَتُوبُوا عَنِ شَرِّهِمْ، وَيَتَوَقَّفُوا عَنْ تَقديمِ القَرابِينَ لآلِهَةٍ أُخرَى.

6 З атова се изляха яростта Ми и гневът ми, и пламнаха в Юдовите градове и в ерусалимските улици; и те бидоха разорени и пусти, както са и днес.

فَغَضِبْتُ جِدّاً، بَلِ اشتَعَلَ غَضَبِي عَلَى مُدُنِ يَهُوذا وَشَوارِعِ القُدْسِ، فَأصبَحَتْ خِربَةً مَهجُورَةً كَما هُوَ حالُها اليَومَ.›

7 С ега, прочее, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Защо вършите това голямо зло против своите души, тъй щото да изтребите изпомежду си мъж и жена, дете и бозайниче отсред Юда, та да не остане от вас никой оцелял,

«وَالآنَ، هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الإلَهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: «لِماذا تَجلِبُونَ هَذا الشَّرَّ عَلَى أنفُسِكُمْ؟ وَلِماذا تُفنُونَ كُلَّ الرِّجالِ وَالنِّساءِ وَالأطفالِ وَالرُّضَّعِ مِنْ يَهُوذا؟ لِمَ لا تَترُكُونَ لَكُمْ ناجِينَ؟

8 к ато Ме разгневявате с делата на ръцете си, и кадите на други богове в Египетската земя, гдето дойдохте да пришелствувате, тъй щото да бъдете изтребени, и да станете за проклетия и за укоряване между всичките народи на света?

لِماذا تُثِيرونَ غَضَبِي بِالأشياءِ الَّتِي تَفعَلُونَها؟ لِماذا تُحرِقُونَ بَخُوراً لآلِهَةٍ أُخْرَى فِي أرْضِ مِصرَ حَيثُ تَسكُنُونَ؟ سَتُدَمِّرُونَ أنفُسَكُمْ، وَسَتَشتِمُكُمْ جَميعُ أُمَمِ الأرْضِ وَتَسخَرَ بِكُمْ.

9 З абравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви, и нечестието на Юдовите царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдовата земя и в ерусалимските улици?

هَلْ نَسِيتُمْ شُرُورَ آبائِكُمْ وَشُرُورَ مُلُوكِ يَهُوذا وَشُرُورَ نِسائِهِمْ وَشُرُورَكُمْ وَشُرُورَ نِسائِكُمُ الَّتِي عَمِلُوها فِي أرْضِ يَهُوذا وَفِي شَوارِعِ مَدينَةِ القُدْسِ؟

10 Т е и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха в закона Ми и в повеленията, които поставих пред вас и пред бащите ви.

لَمْ يَتَواضَعُوا إلَى هَذا اليَومِ، وَلَمْ يَخافُونِي، وَلَمْ يَعِيشُوا بِحَسَبِ شَرِيعَتِي وَفَرائِضِي الَّتِي وَضَعْتُها أمامَهُمْ وَأمامَ آبائِهِمْ.›

11 З атова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето си против вас за зло, дори за изтреблението на целия Юда.

«وَلِذَلِكَ، هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: «ها أنا عازِمٌ عَلَى أنْ أُعاقِبَكَ وَأنْ أُفنِيَ كُلَّ يَهُوذا.

12 И ще отмахна останалите от Юда, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; паднат от нож, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от нож и от глад; и ще бъдат за проклинане и за учудване, за проклетия и за укоряване.

سَآخُذُ الَّذِينَ بَقُوا مِنْ يَهُوذا وَالَّذِينَ صَمَّمُوا عَلَى الذَّهابِ إلَى أرْضِ مِصرَ لِيَعِيشُوا فِيها كَغُرَباءَ، وَسَيَمُوتُونَ كُلُّهُمْ فِي أرْضِ مِصرَ. سَيَسقُطُونَ فِي المَعرَكَةِ أوْ بِسَبَبِ الجُوعِ، وَسَيَنتَهُونَ مِنْ كَبِيرِهِمْ إلَى صَغِيرِهِمْ. فِي المَعرَكَةِ أوْ بِسَبَبِ الجُوعِ سَيَمُوتُونَ. وَسَيُشارُ إلَيْهِمْ فِي اللَّعَناتِ كَمِثالٍ لِلدَّمارِ الكامِلِ وَكَمَوضُوعٍ لِلاستِهزاءِ وَالسُّخْرِيَةِ.

13 З ащото ще накажа ония, които живеят в Египетската земя, както наказах Ерусалим, с нож, с глад и с мор,

سَأُعاقِبُ الَّذِينَ يَسكُنُونَ فِي أرْضِ مِصرَ كَما عاقَبْتُ مَدينَةَ القُدْسِ: بِالمَعارِكِ وَالمَجاعَةِ وَالوَباءِ.

14 т ъй щото никой от останалите от Юда, които са отишли в Египетската земя да пришелствуват там, няма да избегне или да оцелее, та да се върне в Юдовата земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне, освен ония, които избягат.

لَنْ يَكُونَ هُناكَ ناجٍ أوْ باقٍ مِنْ بَقِيَّةِ يَهُوذا الَّذِينَ سَيَعِيشُونَ فِي أرْضِ مِصرَ. لَنْ يَكُونَ هُناكَ مَنْ يَرجِعُ إلَى أرْضِ يَهُوذا مِنَ الَّذِينَ يَتُوقُونَ إلَى العَودَةِ إلَيها لِيَعِيشُوا فِيها. لأنَّهُ لَنْ يَرجِعَ سِوَى بَعضُ الفارِّينَ.›»

15 Т огава всичките мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други богове, и всичките жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всичките Юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя отговориха на Еремия, като рекоха:

أمّا كُلُّ الرِّجالِ الَّذِينَ عَرَفُوا أنَّ نِساءَهُمْ كُنَّ يُحرِقْنَ بَخُوراً لآلِهَةٍ أُخْرَى، وَكُلُّ النِّساءِ اللَّواتِي كُنَّ واقِفاتٍ فِي الجَماعَةِ العَظِيمَةِ، وَكُلُّ الشَّعبِ الَّذِي كانَ يَسكُنُ فِي أرْضِ مِصرَ وَفِي الصَّعِيدِ، فَقَدْ قالُوا لإرْمِيا:

16 К олкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те послушаме;

«لَقَدْ تَكَلَّمْتَ ضِدَّنا بِاسْمِ اللهِ. وَلَكِنَّنا لَنْ نَستَمِعَ إلَيكَ،

17 н о непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще й правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме.

بَلْ سَنَعَمَلُ كُلِّ ما تَعَهَّدنا بِهِ. سَنُحرِقُ البَخُورَ لِمَلِكَةِ السَّماءِ، وَنَسكُبُ لَها تَقدِماتِ الخَمْرِ. سَنَعمَلُ كَما عَمِلْنا نَحنُ وَآباؤُنا وَمُلُوكُنا وَرُؤَساؤُنا فِي مُدُنِ يَهُوذا وَفِي شَوارِعِ القُدْسِ. فَقَدْ كانَ لَدَينا طَعامٌ وافِرٌ لِلأكلِ، وَكُنّا فِي خَيرٍ وَلَمْ نَرَ شَرّاً.

18 Н о откак престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния, сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад.

وَمُنْذُ تَوَقَّفْنا عَنْ إحراقِ البَخُورِ لِمَلِكَةِ السَّماءِ وَسَكْبِ تَقدِماتِ الخَمرِ لَها، افتَقَرْنا إلَى كُلِّ شَيءٍ، وَفَنِينا بِالحَربِ وَالجُوعِ.»

19 А жените казаха: И когато кадяхме на небесната царица, та й правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си й правехме млинове по нейния образ и правехме й възлияния?

وَقالَتِ النِّساءُ: «عِندَما كُنّا نُحرِقُ بَخُوراً لِمَلِكَةِ السَّماءِ وَنَسكُبُ لَها تَقدِماتٍ سائِلَةً، هَلْ عَمِلْنا لَها كَعكاً عَلَى شَكلِها، أوْ سَكَبْنا لَها تَقدِماتٍ الخَمرِ مِنْ دُونِ مُشارَكَةِ أزواجِنا؟›»

20 Т огава Еремия говори на всичките люде, на мъжете и на жените, с една дума на всичките люде, които му отговориха така, като каза:

حِينَئِذٍ، قالَ إرْمِيا لِكُلِّ الشَّعبِ: الرِّجالِ وَالنِّساءِ وَكُلِّ الشَّعبِ الَّذِينَ قالُوا ذَلِكَ:

21 Н е спомни ли си Господ темяна, който кадяхте в Юдовите градове и в ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и людете от тая земя, и не дойде ли в ума Му?

«أتَظُنُّونَ أنَّ اللهُ لا يَتَذَكَّرُ قَرابِينَكُمْ الَّتِي قَدَّمْتُمُوها – أنتُمْ وَآباؤُكُمْ وَمُلُوكُكُمْ وَرُؤَساؤُكُمْ وَكُلُّ شَعبِ الأرْضِ – فِي مُدُنِ يَهُوذا وَفِي شَوارِعِ القُدْسِ؟ ألَمْ يُفَكِّرْ بِها؟

22 т ака щото Господ не можа вече да търпи мерзостите, които струвахте, та затова земята ви запустя и стана за учудване и за проклетия, без жители, както е днес.

لَمْ يقْدِرِ اللهُ عَلَى احتِمالِ أعمالِكُمُ الشِّرِّيرَةِ وَالأُمُورِ الكَرِيهَةِ الَّتِي عَمِلْتُمُوها. لِهَذا صارَتْ أرْضُكُمْ مَوضِعَ استِهزاءٍ، وَخَرِبَةً وَتالِفَةً وَغَيرَ مَسكُونَةٍ، كَما هُوَ الحالُ اليَومَ.

23 П онеже кадяхте, и понеже съгрешавахте на Господа, и не послушахте гласа на Господа, нито ходихте в закона Му, в повеленията Му, или в заявленията Му, затова ви постигна това зло, както виждате днес.

أحرَقْتُمْ بَخُوراً وَأخطَأتُمْ إلَى اللهِ. لَمْ تُطِيعُوا اللهَ وَلَمْ تَسلُكُوا بِحَسَبِ شَرِيعَتِهِ وَفَرائِضِهِ وَشَهاداتِهِ. لِذَلِكَ جاءَ عَلَيكُمْ هَذا الشَّرُّ، كَما هُوَ الحالُ اليَومَ.»

24 П ри това, Еремия рече на всичките люде и на всичките жени: Слушайте Господното слово всички от Юда, които сте в Египетската земя.

ثُمَّ قالَ إرْمِيا لِكُلِّ الشَّعبِ وَلِكُلِّ النِّساءِ: «يا جَميعَ بَنِي يَهُوذا السّاكِنِينَ فِي أرْضِ مِصرَ، اسْمَعُوا كَلِمَةَ اللهِ.

25 Т ака говори Господ на Силите, Израилевият Бог, казвайки: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но и извършихте с ръцете си това, което казахте, че: Непременно ще изпълним обреците си, които обрекохме, да кадим на небесната царица и да й правим възлияния. Тогава, потвърждавайте обреците си, и изпълнявайте обреците си.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹أنتُمْ وَنِساؤُكُمْ تَكَلَّمْتُمْ بِأفواهِكُمْ، وَنَفَّذْتُمْ ما تَكَلَّمْتُمْ بِهِ بِأيدِيكُمْ، إذْ قُلْتُمْ: إنَّنا سَنُوفِي بِالنُّذُورِ الَّتِي قَطَعْناها بِأنْ نُحرِقَ بَخُوراً لِمَلِكَةِ السَّماءِ وَنَسكُبَ لَها تَقدِماتِ الخَمرِ. أتمِمْنَ نُذُورَكُنَّ وَاعْمَلْنَ بِما تَكَلَّمْتُنَّ.›

26 З атова слушайте Господното слово всички от Юда, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се с великото Си име, казва Господ, че името Ми ще престане вече да се произнася с устата на някой Юдов мъж в цялата Египетска земя, щото да казва: Заклевам се в живота на Господа Иеова!

لِذَلِكَ، اسْمَعُوا كَلامَ اللهِ يا كُلَّ بَنِي يَهُوذا السّاكِنِينَ فِي أرْضِ مِصرَ. يَقُولُ يهوه: ‹أقْسِمُ بِاسْمِيَ العَظِيمِ، أنْ لا يُقْسِمَ أحَدٌ مِنْ بَنِي يَهُوذا السّاكِنِينَ فِي مِصرَ فِيما بَعْدُ بِاسْمِيَ الحَيِّ.

27 Е то, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всичките Юдови мъже, които са в Египетската земя, ще гинат от нож и глад докле се довършат.

فَها أنا سَأسهَرُ عَلَيهِمْ لِكَي أجلِبَ عَلَيهِمِ الشَّرَّ لا الخَيرَ. وَسَيَمُوتُ كُلُّ شَخصٍ مِنْ يَهُوذا السّاكِنِينَ فِي أرْضِ مِصرَ فِي المَعرَكَةِ أوْ مِنَ الجُوعِ، حَتَّى يَفنُوا بِالتَّمامِ.

28 А които избягнат от ножа и се върнат от Египетската земя в Юдовата земя ще бъдат малцина на брой; и всички останали от Юда, които отидоха в Египетската земя, за да пришелствуват там, ще познаят, чие слово ще се сбъдне, моето ли или тяхното.

عَدَدٌ قَلِيلٌ مِنهُمْ فَقَطْ سَيَنجُو مِنَ القِتالِ وَيَعُودُ إلَى أرْضِ يَهُوذا مِنْ أرْضِ مِصرَ، وَبَقِيَّةُ يَهُوذا الَّذِينَ جاءُوا إلَى أرْضِ مِصرَ لِيَسكُنُوا كَغُرَباءَ فِيها سَيَعرِفُونَ كَلِمَةَ مَنْ مِنّا هِيَ الَّتِي تَثبُتُ.

29 И това ще ви бъде знамението, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло-

وَسَتَكُونُ هَذِهِ عَلامَةً لَكُمْ،› يَقُولُ اللهُ ، ‹سَأُعاقِبُكُمْ فِي هَذا المَكانِ، حَتَّى تَعرِفُوا بِأنَّ الكَلامَ الَّذِي قُلْتُهُ عَنِ الشَّرِّ الآتِي عَلَيكُمْ سَيَتِمُّ.

30 Т ака казва Господ: Ето, Аз ще предам Египетския цар Фараон Вафрий в ръката на неприятелите му, и в ръката на ония, които искат живота му, както предадох Юдовия цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносора вавилонския цар, който искаше живота му.

«هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: ‹سَأُسَلِّمُ فِرعَوْنَ خَفْرَعَ، مَلِكَ مِصرَ إلَى يَدِ أعدائِهِ وَيَدِ الَّذِينَ يُرِيدُونَ قَتلَهُ، كَما سَلَّمتُ صِدْقِيّا مَلِكَ يَهُوذا إلَى يَدِ نَبُوخَذْناصَّرَ مَلِكِ بابِلَ عَدُوَّهُ الَّذِي أرادَ قَتلَهُ.›»