1 В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир бе явила що й беше той.

وَفِي ذَلِكَ اليَومِ، سَلَّمَ المَلِكُ أحَشْوِيرُوشُ للمَلِكَةِ أسْتِيرَ كُلَّ مُمتَلَكاتِ عَدُوِّ اليَهُودِ هامانُ. أمّا مُرْدَخايُ فَقَد جاءَ لِيُقابِلَ المَلِكَ، بَعدَ أنْ أخبَرَتْ أسْتِيرُ المَلِكَ عَنْ صِلَةِ قَرابَتِها بِهِ.

2 И царят извади пръстена си, който бе взел от Амана, и го даде на Мардохея. А Естир постави Мардохея над Амановия дом.

فَنَزَعَ المَلِكُ خاتَمَهُ الذِي استَرَدَّهُ مِنْ هامانَ وَأعطاهُ لِمُرْدَخايَ. أمّا أسْتِيرُ فَقَد أوكَلَتْ لِمُرْدَخايَ مَهَمَّةَ الإشْرافِ عَلَى مُمتَلَكاتِ هامانَ.

3 Т огава Естир говори пак пред царя, паднала в нозете му, и моли му се със сълзи да отстрани злото скроено от агагеца Аман и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.

ثُمَّ تَكَلَّمَتْ أسْتِيرُ مَرَّةً أُخْرَى مَعَ المَلِكِ، وَسَجَدَتْ أمامَهُ، وَبَكَتْ وَطَلَبَتْ وَقفَ شَرِّ هامانَ الأجاجِيِّ، وَمُؤامَرَتِهِ ضِدَّ اليَهُودِ.

4 И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя, и рече:

فَمَدَّ المَلِكُ صَولَجانَهُ الذَهَبِيِّ نَحوَ أسْتِيرَ.

5 А ко е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отмени писаното в писмата придобити с хитрост от агегеца Аман, син на Амедата, който писа, за да се погубят юдеите по всичките области на царя;

فَوَقَفَتْ أستِيرُ أمامَ المَلِكِ وَقالَتْ: «إنْ شاءَ المَلِكُ وَرَضِيَ عَنِّي، وَاستَحْسَنَ رَأيِي وَوافَقَ عَلَيهِ، فَلْيُصْدِرْ أمْراً يُلغِي فِيهِ أمرَ هامانَ بْنِ هَمَداثا الأجاجِيَّ الذِي أصدَرَهُ لِيَقْضِي عَلَى اليَهُودِ فِي كُلِّ مُقاطَعاتِ المَلِكِ.

6 з ащото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло людете ми? или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?

لأنَّهُ كَيفَ أستَطِيعُ رؤْيَةَ شَعبِيَ يَتألّمُ، وَكَيفَ أستَطِيعُ احتِمالَ رُؤْيَةَ أفرادَ عائِلَتِي يَمُوتُونَ؟»

7 Т огава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеите Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Амана; и него обесих на бесилката, защото простря ръката си против юдеите.

فَقالَ المَلِكُ أحَشْوِيرُوشَ للمَلِكَةِ أسْتِيرَ وَلِمُرْدَخايَ اليَهُودِيِّ: «قَدْ سَلَّمْتُ لأسْتِيرَ كُلَّ مُمتَلَكاتِ هامانَ، لأنَّهُ تآمَرَ لِقَتلِ اليَهُودِ. وَها هُوَ قَدْ عُلِّقَ عَلَى العَمُودِ الخَشَبِيِّ.

8 П ишете, прочее, и вие на юдеите каквото обичате, в името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен не се отменява.

فَاكتُبا بِاسْمِ اليَهُودِ ما تَرَيانِهِ مُناسِباً لَهُمْ، وَاختِماهُ بِخاتَمِ المَلِكِ، لأنَّهُ لا يُمكِنُ إلغاءُ أمْرٍ يُصدَرُ بِأمرِ المَلِكِ وَيُختَمُ بِخاتَمِهِ.»

9 Т огава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите, и на сатрапите, и на управителите и първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия, сто и двадесет и седем области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.

وَفِي اليَومِ الثالِثِ وِالعِشرِينَ مِنَ الشَّهرِ الثّالِثِ – شَهْرِ سِيوانَ – استَدعَى مُرْدَخايُ كُتّابَ المَلِكِ، فَكَتَبُوا ما أمَرَهُمْ بِهِ مُرْدَخايُ تَماماً إلَى كُلِّ اليَهُودِ وَالحُكّامِ وَرؤَساءِ البِلادِ. وَعَدَدُ تِلكَ البِلادِ مِئةٌ وَسَبْعَةٌ وَعِشرُونَ إقلِيماً وَبَلَداً، تَمتَدُّ مِنَ الهِنْدِ حَتَّى الحَبَشَةِ. وَقَدْ كَتَبُوا إلَى كُلِّ إقلِيمٍ وَبَلَدٍ بِحَسَبِ أُسلُوبِ كِتابَتِهِ، وَإلَى كُلِّ شَعبٍ بِحَسَبِ لُغَتِهِ، وَإلَى اليَهُودِ بِحَسَبِ أُسلُوبِ كِتابَتِهِمْ وَبِحَسَبِ لُغَتِهِمْ.

10 И Мардохей писа от името на цар Асуира, и подпечати го с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отборни кобили,

وَكَتَبَ مُرْدَخايَ كُلَّ الأوامِرِ بِاسْمِ المَلِكِ أحَشْوِيرُوشَ وَخَتَمَها بِخاتِمِهِ. ثُمَّ أرْسَلَها مَعَ الرُّسُلِ عَلَى ظَهْرِ الخُيُولِ المَلَكِيَّةِ السَّرِيعَةِ.

11 ч рез които писма царят разреши на юдеите, във всеки град, гдето се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят всичката сила на ония люде и на оная област, които биха ги нападнали заедно с децата и жените им, и да разграбят имота им,

وَتَضَمَّنَتِ الرَسائِلُ إذْناً مِنَ المَلِكِ لليَهُودِ فِي كُلِّ المُدُنِ بِأنْ يَتَوَحَّدُوا لِيُدافِعُوا عَنْ أرْواحِهِمْ. وَأنْ يَقْضُوا عَلَى أيَّةِ قُوَّةٍ مُسَلَّحَةٍ لأيِّ شَعبٍ أوْ بَلَدٍ يُهاجِمُهُمْ أوْ يُهاجِمُ أولادَهُمْ وَزَوجاتِهُمْ، فَيُدَمِّرُوها وَيُبيدُوها وَيَسلِبُوا غَنائِمَها.

12 и това в един ден, по всичките области на цар Асуира, сиреч, в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.

وَكانَ يَنبَغِي عَمَلُ كُلَّ هَذِهِ الأُمُورِ فِي كُلِّ بِلادِ المَلِكِ أحَشْوِيرُوشَ فِي اليَومِ الثّالِثَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الثّانِي عَشَرَ – شَهرِ آذارَ.

13 П репис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови юдеите за оня ден да въздадат на неприятелите си.

وَنُشِرَتْ نُسَخٌ مِنْ هَذا الأمرِ فِي كُلِّ البِلادِ. وَأُعلِنَ ذَلِكَ لِكُلِّ النّاسِ حَتَّى يَستَعِدَّ اليَهُودُ لليَومِ الذِي سَيَنتَقِمُونَ فِيهِ مِنْ أعْدائِهِمْ.

14 И бързоходците, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, излязоха бърже, тикани от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса.

وَبِأمرٍ مِنَ المَلِكِ، أسرَعَ الَّذينَ يَحمِلُونَ الرَّسائِلَ عَلَى الخُيُولِ المَلَكِيَّةِ. وَأُعلِنَ الأمرُ فِي العاصِمَةِ شُوشَنَ أيضاً.

15 А Мардохей излезе от присъствието на царя в царските дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.

وَخَرَجَ مُرْدَخايُ مِنْ عِنْدِ المَلِكِ بِثِيابٍ مَلَكِيَّةٍ بَيضاءَ وَأُرجُوانِيَّةٍ. وَعَلَى رَأسِهِ تاجٌ ذَهَبِيٌّ كَبِيرٌ، وَيَرتَدِي رِداءً مِنَ الكِتّانِ الأُرجُوانِيِّ. وَعَمَّتِ الفَرحَةُ مَدِينَةَ شُوشَنَ.

16 И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.

أمّا اليَهُودُ فَكانُوا مُبتَهِجَينَ وَفَرِحِينَ وَسُعَداءَ وَفَخُورِينَ.

17 И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.

وَأُقِيمَتِ الوَلائِمُ وَالأفراحُ فِي كُلِّ الأماكِنِ وَالبِلادِ وَالمُدُنِ التِي سَمِعَتْ بِأمْرِ المَلِكِ. وَكَثِيرُونَ مِنَ السّاكِنِينَ فِي تِلكَ الأرْضِ تَظاهَرُوا بِأنَّهُمْ يَهُودٌ لِخَوفِهِمْ مِنْهُمْ.