1 П одир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

وَاشتَعَلَ غَضَبُ اللهِ مِنْ إسْرائِيل مجدَّداً، فَدَفَعَ داوُدَ ضِدَّ بَنِي إسْرائِيلَ وَقالَ لَهُ: «اذْهَبْ وَاحْصِ بَنِي إسْرائِيلَ وَبَنِي يُهُوذا.»

2 Ц арят, прочее каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та преброй людете, за да узная броя на людете.

فَقالَ الملِكُ داوُدُ ليوآبَ قائدِ الجَيشِ: «جُلْ فِي كافَّةَ عائِلاتِ إسْرائِيل مِنْ دانَ إلَى بِئْرِ السَّبْعِ، وَأحْصِ النّاسَ. حينئِذٍ، سَأعْرِفٌ عَدَدَ الشَّعبِ.»

3 А Иоав каза на царя: Господ твоят Бог дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?

لَكِنَّ يُوآبَ قالَ: «لَيتَ إلَهَكَ يَزِيدُ عَدَدَ الشَّعبِ مِئَةَ ضِعْفٍ. يا مَولايَ المَلِكُ، ألَيسُوا كُلُّهُمْ خُدّامَكَ؟ فَلِماذا تُرِيدُ أنْ تَفْعَلَ هَذا؟ وَلِماذا يَكُونُ سَبَبَ ذَنْبٍ لإسْرائِيلَ؟»

4 О баче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската излязоха от царя за да преброят Израилевите люде.

لَكِنَّ الملِكَ داوُدَ فَرَضَ أوامِرَهُ عَلَى يوآبَ وقادةِ الجيشِ. فَخرجوا مِنْ حَضْرةِ المَلِكِ ليُحْصُوا بَنِي إسْرائِيلَ.

5 К ато преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.

وعبروا نهرَ الأردنِّ ونصبوا خِيَمَهُم في عروعير، إلَى الجانبِ الأيمنِ منَ المدينةِ – تَقَعُ المَدينَةُ في وسط وادِي جاد عَلَى الطَّريقِ المُؤَدِّيَةِ إلَى يعزير.

6 П осле дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон;

ثمَّ ذهبوا شرقاً إلَى جلعاد عبرَ الطّريقِ المُؤَدِّيَةِ إلَى أرْضِ تحتيم حُدشي. ثمَّ شمالاً إلَى دان ياعن ومن حولِ صيدا.

7 т огава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха в Вирсавее в южна Юда.

ثُمَّ إلَى حِصنِ صُورَ وَعَبْرَ كافَّةِ مُدنِ الحُوِّيّين وَالكنعانيّين. ثُمَّ جَنُوباً إلَى بئرِ سَبْعَ في الجُزْءِ الجنوبِيِّ من يَهُوَّذا.

8 И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.

فَاسْتَغْرَقهُمُ الأمرُ تِسعَةَ أشْهُرٍ وَعِشرينَ يَوْماً لِيَجتازُوا هَذِهِ البِلادَ كُلَّها. وَعادُوا بَعْدَ ذَلِكَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

9 И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

وَأعطى يوآبُ المَلِكَ لائِحةً بعددِ الشَّعبِ: كانَ في إسْرائِيلَ ثَمانُ مِئِةِ ألْفِ رَجُلٍ قادِرينَ عَلَى اسْتِعْمالِ السَّيفِ، وفي يَهُوذا خَمْسُ مِئَةِ ألْفٍ. اللهُ يُعاقِبُ داود

10 И след това като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

ثُمَّ شَعَرَ داوُدُ بانْزِعاجٍ فِي قَلْبِهِ بَعْدَ أنْ أحصَى الشَّعبَ. فقالَ للهِ: «قَدْ أخْطَأتُ خَطيَّةً عظيمةً بِما فَعَلْتُ! فأرجوكَ يا اللهُ أنْ تَغْفِرَ لي خَطِيَّتي. لَقَدْ تَصَرَّفْتُ بِحُمْقٍ فِي هَذا الأمرِ.»

11 И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:

وعِنْدَما نهضَ داود في الصَّباحِ، جاءَتْ كَلِمَةُ اللهِ إلَى جادَ نبيِّ داوُدَ. فقال لهُ اللهُ:

12 И ди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

«اذْهَبْ وَقُلْ لِداود: ‹إلَيكَ ما يَقُولُ اللهُ: سأُخَيِّرُكَ بين ثلاثَةِ أمورٍ، فاخْتَرْ مِنْها ما سأفْعَلُهُ بِكَ.›»

13 Д ойде, прочее, Гад при Давида та му извести това; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

وذهَبَ جادُ إلَى داوُدَ وَقالَ لَهُ: «اخْتَرْ مِنْ هَذِهِ الثَّلاثَةِ: أنْ تُصِيبَكَ أنتَ وَبَلَدَكَ مَجاعَةٌ لِسَبْعِ سِنينَ، أوْ أنْ يَهزِمَكَ أعْداؤكَ وَيُلاحِقُونَكَ مُدَّةَ ثلاثةِ أشْهُرٍ، أوْ أنْ يُصِيبَ وَباءٌ بِلادِكَ مُدَّةَ ثَلاثَةِ أيّامٍ. فَكِّرْ وَاخْتَرْ واحِدةً مِنْ هذِهِ الثَّلاثَةِ، وسَأُخْبِرُ اللهَ بِما تَختارُ. فَقَدْ أرْسلني اللهُ إلَيكَ.»

14 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да се изпадна.

فقالَ داوُدُ لجاد: «أنا فِي ضِيقٍ عَظِيمٍ وَوَرْطةٍ حَقِيقيَّةٍ. لَكِنِّي أختارُ أنْ أقَعَ فِي يَدِ اللهِ ، لِأنَّ رَحمَتَهُ عَظِيمَةٌ جِدّاً. هَذا أفْضَلُ مِنْ أنْ أقَعَ فِي أيدِي بَشَرٍ.»

15 И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.

فأرْسَلَ اللهُ إلَى إسْرائِيلَ وباءً. بَدأ في الصَّباحِ وَاسْتَمَرَّ إلَى الوقْتِ المُقرَّرِ لَهُ. فَماتَ سَبْعُونَ ألفاً من دان إلَى بِئْرِ السَّبْعِ.

16 А когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече, оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.

وَأوْشَكَ المَلاكُ أنْ يَمَدَّ ذِراعَهُ فوقَ مَدينَةِ القُدْسِ ليُدَمِّرَها. لَكِنَّ اللهَ حَزِنَ كثيراً لِما حَصَلَ مِنْ سُوءٍ، فقالَ لِلمَلاكِ الّذي أهلَكَ النّاسَ: «كَفَى! رُدَّ يَدَكَ الآنَ!» وَكانَ مَلاكُ اللهِ واقِفاً عِنْدَ بَيدَرِ أرُونةَ اليَبُوسِيِّ. داود يَشْتَري بيدرَ أرونة

17 И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.

ورأى داود المَلاكَ الّذي قَتَلَ النّاس. فتكلَّمَ إلَى الله ، وقالَ: «أنا الَّذِي أخْطَأتُ! أنا ارْتَكَبْتُ السّوءَ! وهؤلاءِ المَساكِينُ لَمْ يَفْعَلوا إلا ما طَلَبْتُهُ مِنْهُم، وَكانُوا يَتْبَعُونَنِي كَالخِرافِ. هُمْ لَمْ يَرْتَكِبوا سوءاً. فأرْجوكَ أنْ تُنْزِلَ عِقابَكَ بي أنا وبِعائِلَتي.»

18 В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

في ذَلِكَ اليَوْمِ، جاءَ النَّبِيُّ جادُ إلَى داوُدَ وقالَ لهُ: «اذْهَبْ وَابْنِ مَذْبحاً للهِ في بَيدَرِ أرُونَةَ اليَبُوسِيِّ.»

19 И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.

فَفَعَلَ داودُ ما طَلَبَهُ مِنْهُ جاد بِحَسَبِ أمرِ اللهُ.

20 И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе та се поклони на царя с лице до земята.

فَنَظَرَ أرُونةُ وَرَأى الملِكَ داودَ وضُبّاطَهُ آتينَ إليهِ. فخَرَجَ وَانْحَنَى أمامَ الملِكِ وَوَجهُهُ نحوَ الأرْضِ.

21 Т огава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.

وقالَ أرُونةُ: «لِمَ جاءَ إليَّ مَولايَ وَمَلِكِي؟» فأجابَ داود: «جِئْتُ أشْتري مِنْكَ البَيدَرَ لأبْنِيَ مَذْبَحاً للهِ ، لِكَي يَتَوَقَّفَ الوَباءُ عَنِ الشَّعبِ.»

22 А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;

فقالَ أرونةُ لداود: «خُذْهُ وَافْعَلْ بِهِ كَما يَحلُو لَكَ. وَها أنا أُقَدِّمُ ثِيرانِي ذَبائِحَ، وَالمَحارِيثَ وَأدَواتِ البَقَرِ وَقُوداً للنّارِ.»

23 в сички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволение към тебе.

كانَ أرُونةُ مُسْتَعِدّاً لإعْطاءِ كُلِّ شيءٍ للْمَلِكِ، وَقالَ لَهُ: «فَلْيَرْضَ عَنْكُ إلَهُكَ.»

24 А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.

لَكِنَّ المَلِكَ قالَ لأرونةَ: «بَلْ سأدْفَعَ مُقابِلَ أرْضِكَ. لَنْ أُقَدِّمَ لإلَهي تَقْدِماتٍ لَمْ تُكَلِّفْني شيئًا.» وَاشْترى داود البَيدَرَ وَالأبْقارَ بِخَمسينَ مِثْقالاً مِنَ الفضَّةِ.

25 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.

ثُمَّ بنى مَذْبَحاً للهِ هُناكَ، وقَدَّمَ ذَبائِحَ صاعِدَةً وَذَبائِحَ شَرِكةٍ. وَاسْتَجابَ اللهُ لِصَلاتِهِ مِنْ أجلِ البِلادِ، فَكَفَّ المَرَضُ عَنْ إسْرائِيل.