1 И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя.

فَذَهَبَ يُوسُفُ وَكَلَّمَ فِرعَوْنَ فَقالَ لَهُ: «جاءَ أبِي وَإخوَتِي مَعَ كُلِّ غَنَمِهِمْ وَبَقَرِهِمْ وَكُلِّ ما يَملِكُونَ مِنْ أرْضِ كَنعانَ. وَهُمُ الآنَ فِي أرْضِ جاسانَ.»

2 И взе петима от братята си та ги представи на Фараона.

وَأخَذَ يُوسُفُ مَعَهُ خَمْسَةً مِنْ إخْوَتِهِ وَقَدَّمَهُمْ إلَى فِرعَوْنَ.

3 И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.

فَقالَ فِرعَوْنُ لإخْوَةِ يُوسُفَ: «ما هُوَ عَمَلُكُمْ؟» فَقالُوا لِفِرْعَوْنَ: «نَحنُ خُدّامَكَ رُعاةٌ، أباً عَنْ جَدٍّ.»

4 Р екоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя.

ثُمَّ قالُوا لِفِرْعَوْنَ: «جِئْنا لِنَقِيمَ كَغُرَباءَ فِي الأرْضِ. إذْ لا يُوجَدُ مَرعَىً لِمَواشِي خُدّامِكَ، لِأنَّ المَجاعَةَ قاسِيَةٌ فِي أرْضِ كَنْعانَ. فاسْمَحْ لَنا، نَحنُ خُدّامَكَ، بِأنْ نَسْتَقِرَّ فِي أرْضِ جاسانَ.»

5 И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;

فَقالَ فِرعَوْنُ لِيُوسُفَ: «جاءَ أبوْكَ وَإخوَتُكَ إلَيكَ.

6 Е гипетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

وَها هِيَ أرْضُ مِصْرَ مَفْتُوحَةٌ أمامَكَ. فَأسْكِنْ أباكَ وَإخوَتَكَ فِي أفضَلِ بُقعَةٍ فِي الأرْضِ. لِيَسْكُنُوا فِي أرْضِ جاسانَ. وَإنْ كُنتَ تَعرِفُ أنَّ بَينَهُمْ رِجالاً مُقْتَدِرِينَ، فَعَيِّنْهُمْ رُؤَساءَ رُعاةٍ مُشْرِفِينَ عَلَى مَواشِيَّ.»

7 С лед това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона.

ثُمَّ أحضَرَ يُوسُفُ أباهُ يَعقُوبَ وَقَدَّمَهُ لِفِرْعَوْنَ. وَبارَكَ يَعقُوبُ فِرعَوْنَ.

8 И Фараон рече на Якова: Колко е числото на годините на живота ти?

فَقالَ فِرعَوْنُ لِيَعقُوبَ: «كَمْ عُمْرُكَ؟»

9 И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.

فَقالَ يَعقُوبُ لِفِرْعَوْنَ: «سَنَواتُ اغتِرابِي هِيَ مِئَةٌ وَثَلاثُونَ سَنَةً. وَسَنَواتُ حَياتِي قَلِيلَةٌ وَصَعْبَةٌ. وَلَمْ أبلُغْ عُمْرَ آبائِي.»

10 И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.

وَبارَكَ يَعقُوبُ فِرعَوْنَ، ثُمَّ خَرَجَ مِنْ عِندِهِ.

11 Т огава Иосиф настани баща си и братята си,като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон.

وَهَكَذا أسْكَنَ يُوسُفُ أباهُ وَإخوَتَهُ وَأعطاهُمْ أملاكاً فِي أرْضِ مِصْرَ، فِي أفضَلِ بُقْعَةٍ مِنْها، فِي أرْضِ رَعَمْسِيسَ، كَما أمَرَ فِرعَوْنُ.

12 И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им.

وَكانَ يُوسُفُ يَعُولُ أباهُ وَإخوَتَهُ وَكُلَّ بَيتِ أبِيهِ بِالطَّعامِ، مِنَ الكَبِيرِ إلَى الصَّغِيرِ. يُوسُفُ يشتري أرْضاً لفِرْعَون

13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада.

وَلَمْ يَكُنْ فِي البِلادِ طَعامٌ، إذْ كانَتِ المَجاعَةُ قاسِيَةً جِدّاً. وَافتَقَرَتْ أرْضُ مِصْرَ وَأرْضُ كَنْعانَ كَثِيراً بِسَبَبِ المَجاعَةِ.

14 И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом.

فَجَمَعَ يُوسُفُ كُلَّ الفِضَّةِ الَّتِي فِي أرْضِ مِصْرَ وَفِي أرْضِ كَنْعانَ مُقابِلَ القَمحِ الَّذِي اشْتَرُوهُ. وَجَلَبَ يُوسُفُ الفِضَّةَ إلَى بَيتِ فِرعَوْنَ.

15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни ?

وَلَمّا لَمْ تَعُدْ هُناكَ فِضَّةٌ فِي أرْضِ مِصْرَ وَأرْضِ كَنْعانَ، جاءَ كُلُّ شَعبِ مِصْرَ إلَى يُوسُفَ وَقالُوا لَهُ: «أعطِنا طَعاماً، وَإلّا مُتْنا أمامَكَ. فَقَدْ نَفَذَتْ فِضَّتُنا.»

16 А Иосиф рече: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

فَقالَ يُوسُفُ: «أعطُونِي مَواشِيكُمْ. وَسَأُعطِيكُمْ طَعاماً مُقابِلَ مَواشِيكُمْ إنْ كانَتْ فِضَّتُكُمْ قَدْ نَفَذَتْ.»

17 И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък.

فَأتَوا بِمَواشِيهِمْ إلَى يُوسُفَ. فَأعطاهُمْ طَعاماً مُقابِلَ خَيلِهِمْ وَغَنَمِهِمْ وَبَقَرِهِمْ وَحَمِيرِهِمْ. وَفِي تِلْكَ السَّنَةِ زَوَّدَهُمْ يُوسُفُ بِالطَّعامِ مُقابِلَ كُلِّ مَواشِيهِمْ.

18 И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

فانقَضَتْ تِلْكَ السَّنَةُ. فَجاءُوا إلَيهِ فِي السَّنَةِ التّالِيَةِ وَقالُوا: «نَعلَمُ يا سَيِّدِي أنَّ فِضَّتَنا قَدْ نَفَذَتْ، وَقُطْعانَ مَواشِينا صارَتْ عِندَكَ يا سَيِّدِي. وَلَمْ يَبْقَ لَدَينا إلّا أجسادُنا وَأراضِينا.

19 З ащо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее ? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.

فَإذا لَمْ تُرِدْ، يا سَيِّدِي، أنْ نَمُوتَ نَحنُ وَأراضِينا، فاشْتَرِنا نَحنُ وَأراضِينا مُقابِلَ الطَّعامِ. وَسَنَكُونُ عَبِيداً مَعَ أرْضِنا لِفِرْعَوْنَ. فَأعطِنا بِذاراً لِنَزْرَعَ، فَنَحْيا وَلا نَمُوتَ، وَلا تُصْبِحَ الأرْضُ قاحِلَةً.»

20 И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.

فاشْتَرَى يُوسُفُ كُلَّ أرْضِ مِصْرَ لِفِرْعَوْنَ. فَقَدْ باعَ كُلُّ مِصْرِيٍّ حُقُولَهُ، لِأنَّهُمْ جاعُوا كَثِيراً. فَصارَتِ الأرْضُ لِفِرْعَوْنَ.

21 И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на Египетските предели.

وَاسْتَعبَدَ النّاسَ مِنْ أقصَى حُدُودِ مِصْرَ إلَى أقْصاها.

22 С амо земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си.

أمّا الأرْضُ الوَحِيدَةُ الَّتِي لَمْ يَشْتَرِها يُوسُفُ فَكانَتْ أرْضَ الكَهَنَةِ. إذْ كانَ الكَهَنَةُ يَتَلَقُّونَ دَخلاً ثابِتاً مِنْ فِرعَوْنَ. وَلِهَذا لَمْ يُضْطَرُّوا لِبَيعِ أراضِيهِمْ.

23 Т огава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята.

وَقالَ يُوسُفُ لِلشَّعْبِ: «ها قَدِ اشْتَرَيتُكُمُ اليَوْمَ مَعَ أرْضِكُمْ لِفِرْعَوْنَ. فَخُذُوا بِذاراً، وَابْذُرُوها فِي الأرْضِ.

24 З атова във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.

لَكِنْ حِينَ يَجِيءُ الحَصادُ، يَنْبَغِي أنْ تُعطُوا خُمْسَ مَحاصِيلِكُمْ لِفِرْعَوْنَ. وَاحتَفِظوا لِأنفُسِكُمْ بِأربَعَةِ أخماسٍ. أبقُوها بِذاراً لِلحَقلِ، وَطَعاماً لَكُمْ وَلِبُيُوتِكُمْ، وَطَعاماً لِصِغارِكُمْ.»

25 И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона.

فَقالُوا: «لَقَدْ أنقَذْتَ حَياتَنا! وَإنْ كانَ يُرْضِيكَ يا سَيِّدِي، سَنَكُونُ عَبِيداً لِفِرْعَوْنَ.»

26 И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.

وَهَكَذا سَنَّ يُوسُفُ قانُوناً لِأرْضِ مِصْرَ. وَهُوَ قانُونٌ سارٍ إلَى هَذا اليَوْمِ. وَيَنُصُّ القانُونُ عَلَى أنَّ خُمْسَ المَحصُولِ هُوَ مِنْ نَصِيبِ فِرعَوْنَ. وَأرْضُ الكَهَنَةِ هِيَ وَحدَها الَّتِي لَمْ تَصِرْ لِفِرْعَوْنَ. وصيةُ يَعْقُوبَ بِدَفْنِهِ في كَنْعان

27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.

فَاسْتَقَرَّ بَنُو إسْرائِيلَ فِي أرْضِ جاسانَ مِنْ بِلادِ مِصْرَ، وَاقتَنُوا مُمتَلَكاتٍ هُناكَ. وَأنجَبُوا أبْناءً كَثِيرِينَ، فَصارَ عَدَدُهُمْ كَبِيراً جِدّاً.

28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.

وَعاشَ يَعقُوبُ فِي أرْضِ مِصْرَ سَبْعَ عَشْرَةَ سَنَةً. وَعاشَ مِئَةً وَسَبْعاً وَأرْبَعِينَ سَنَةً.

29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,

وَلَمّا اقْتَرَبَ يَعقُوبُ مِنَ المَوْتِ، اسْتَدعَى ابْنَهُ يُوسُفَ، وَقالَ لَهُ: «إنْ كُنْتَ تُحِبُّنِي حَقّاً، فَضَعْ يَدَكَ تَحتَ فَخذِي، وَاحلِفْ لِي بِأنَّكَ سَتَكُونُ صادِقاً مَعْي. لا تَدفِنِّي فِي مِصْرَ.

30 н о когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.

فَعِندَما أمُوتُ، أخرِجْنِي مِنْ مِصْرَ، وَادفِنِّي فِي مَقْبَرَةِ آبائِيَ.» فَقالَ يُوسُفُ: «سَأفْعَلُ كَما قُلْتَ.»

31 И рече Яков: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

فَقالَ: «احلِفْ لِي.» فَحَلَفَ يُوسُفُ لَهُ. فَسَجَدَ إسْرائيلُ للهِ مُستَنِداً عَلَى حَافَّةِ سَريرهِ.