1 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

ثُمَّ سَمِعْتُ صَوتاً عالِياً مِنَ الهَيكَلِ يَقُولُ: «اذهَبُوا وَاسكُبُوا عَلَى الأرْضِ الآنِيَةَ السَّبعَةَ المَلِيئَةَ مِنْ غَضَبِ اللهِ.»

2 И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

فَرَفَعَ المَلاكُ الأوَّلُ إناءَهُ وَسَكَبَهُ عَلَى اليابِسَةِ، فَأصابَتْ قُرُوحٌ فَظِيعَةٌ وَمُؤلِمَةٌ جَمِيعَ الَّذِينَ يَحمِلُونَ عَلامَةَ الوَحشِ وَالَّذِينَ سَجَدُوا لِتِمثالِهِ.

3 В тория ангел изля чашата си в морето; и стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

ثُمَّ سَكَبَ المَلاكُ الثّانِي إناءَهُ عَلَى البَحرِ، فَتَحَوَّلَ البَحرُ إلَى دَمٍ كَدَمِ رَجُلٍ مَيِّتٍ، وَماتَ كُلُّ شَيءٍ حَيٍّ فِي البَحرِ.

4 Т ретият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

ثُمَّ سَكَبَ المَلاكُ الثّالِثُ إناءَهُ عَلَى الأنهُرِ وَيَنابِيعِ المِياهِ، فَتَحَوَّلَتْ إلَى دَمٍ.

5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

وَسَمِعتُ المَلاكَ المَسؤُولَ عَنِ المِياهِ يَقُولُ: «إنَّكَ بارٌّ فِي حُكمِكَ هَذا، أيُّها الكائِنُ وَالَّذِي كانَ، أيُّها القُدُّوسُ.

6 п онеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.

لِأنَّهُمْ سَفَكُوا دِماءَ الأنبِياءِ وَالمُؤمِنِينَ المُقَدَّسِينَ، فَأعطَيتَهُمْ دَماً لِيَشرَبُوا! هَذا ما يَستَحِقُّونَهُ.»

7 И чух олтара да казва: Така Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

ثُمَّ سَمِعْتُ المَذبَحَ يَقُولُ: «نَعَمْ، أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ الَقَدِيرُ، أحكامُكَ حَقٌّ وَعَدلٌ.»

8 Ч етвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

ثُمَّ سَكَبَ المَلاكُ الرّابِعُ إناءَهُ عَلَى الشَّمسِ، فَأُعطِيَتْ أنْ تَحرِقَ النّاسَ بِالنّارِ،

9 А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

فَاحْتَرَقَ النّاسُ بِحَرارَتِها. فَلَعَنُوا اسْمَ اللهِ المُسَيطِرِ عَلَى هَذِهِ الكَوارِثِ، وَلَمْ يَتُوبُوا وَلَمْ يُمَجِّدُوهُ.

10 П етият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,

ثُمَّ سَكَبَ المَلاكُ الخامِسُ إناءَهُ عَلَى الوَحشِ، فَتَفَرَّقَتْ مَملَكَتُهُ فِي الظَّلامِ. وَعَضَّ النّاسُ عَلَى ألسِنَتِهِمْ مِنَ الألَمِ.

11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

وَلَعَنُوا إلَهَ السَّماءِ مِنْ فَرطِ آلامِهِمْ وَقُرُوحِهِمْ، وَلَمْ يَتُوبُوا عَنْ أفعالِهِمْ.

12 Ш естият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.

ثُمَّ سَكَبَ المَلاكُ السّادِسُ إناءَهُ عَلَى نَهرِ الفُراتِ العَظِيمِ، فَجَفَّتْ مِياهُهُ لِتَمهِيدِ الطَّرِيقِ لِمَجِيءِ مُلُوكِ الشَّرقِ.

13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

ثُمَّ رَأيتُ ثَلاثَةَ أرواحٍ شِرِّيرَةٍ تُشبِهُ الضَّفادِعَ تَخرُجُ مِنْ فَمِ التِّنِّينِ، وَفَمِ الوَحشِ، وَفَمِ النَّبِيِّ الكَذّابِ.

14 з ащото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

هَذِهِ الأرواحُ الشِّرِّيرَةُ هِيَ أرواحٌ شَيطانِيَّةٌ، لَها القُدرَةُ عَلَى أنْ تَعمَلَ مُعجِزاتٍ. فَذَهَبَتْ إلَى مُلُوكِ العالَمِ أجمَعْ، وَجَمَعَتْهُمْ مِنْ أجلِ مَعرَكَةِ اليَومِ العَظِيمِ، يَومِ اللهِ القَدِيرِ.

15 ( Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

ها إنِّي آتِي فَجأةً مِثلَ لِصٍّ. هَنِيئاً لِمَنْ يَبقَى مُستَيقِظاً، وَمَلابِسُهُ قُربَهُ، حَتَّى لا يُضطَرَّ أنْ يَذهَبَ عارِياً، فَلا يَرَى النّاسُ عَورَتَهُ!»

16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се наричаше Армагедон (Т.е. Хълмът на Магедон или на поражението).

وَهَكَذا جَمَعَتِ الأرواحُ الشِّرِّيْرَةُ المُلُوكَ فِي مَكانٍ يُدعَى بِالعِبرِيَّةِ «هَرمَجِدُّونَ.»

17 И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза; Сбъдна се.

ثُمَّ سَكَبَ المَلاكُ السّابِعُ إناءَهُ فِي الهَواءِ، فَخَرَجَ صَوتٌ عَظِيمٌ مِنَ العَرشِ الَّذِي فِي الهَيكَلِ وَقالَ: «لَقَدْ تَمَّ!»

18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеците на земята, такъв тръс, толкоз силен.

فَحَدَثَتْ رُعُودٌ وَبُرُوقٌ وَزُلزِلَتِ الأرْضُ. وَهُوَ أشَدُّ زِلزالٍ يَحدُثُ مُنذُ أنْ ظَهَرَ الإنسانُ عَلَى الأرْضِ! إلَى هَذا الحَدِّ كانَتْ شِدَّتُهُ!

19 И великия град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с вино от яростния Си гняв.

فانشَقَّتِ المَدِينَةُ إلَى ثَلاثَةِ أقسامٍ، وَسَقَطَتْ مُدُنُ الوَثَنِيِّينَ. وَلَمْ يَنسَ اللهُ أنْ يُعاقِبَ بابِلَ العَظيمَةَ، فَأعطاها كَأسَ خَمرِ غَضَبِهِ السّاخِطِ.

20 И всеки остров побягна и планините не се намериха.

جَمِيعُ الجُزُرِ اختَفَتْ، وَما عادَتِ الجِبالُ مَوجُودَةٌ.

21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

سَقَطَ بَرَدٌ عَظِيمٌ، تَزِنُ الحَبَّةُ الواحِدَةُ مِنهُ نَحوَ خَمْسةٍ وَثَلاثينَ كِيلُوغَراماً! سَقَطَ عَلَى النّاسِ مِنَ السَّماءِ، فَلَعَنَ النّاسُ اللهَ بِسَبَبِ كارِثَةِ البَرَدِ، لِأنَّها كانَتْ فَظِيعَةً.