1 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

Allora udii dal tempio una gran voce che diceva ai sette angeli: «Andate e versate sulla terra le sette coppe dell’ira di Dio».

2 И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

Il primo andò e versò la sua coppa sulla terra; e un’ulcera maligna e dolorosa colpì gli uomini che avevano il marchio della bestia e che adoravano la sua immagine.

3 В тория ангел изля чашата си в морето; и стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

Poi il secondo versò la sua coppa nel mare; esso divenne sangue simile a quello di un morto, e ogni essere vivente che si trovava nel mare morì.

4 Т ретият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

Poi il terzo versò la sua coppa nei fiumi e nelle sorgenti delle acque; e diventarono sangue.

5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

Udii l’angelo delle acque che diceva: «Sei giusto, tu che sei e che eri, tu, il Santo, per aver così giudicato.

6 п онеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.

Essi infatti hanno versato il sangue dei santi e dei profeti, e tu hai dato loro sangue da bere; è quello che meritano ».

7 И чух олтара да казва: Така Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

E udii l’altare che diceva: «Sì, o Signore, Dio onnipotente, veritieri e giusti sono i tuoi giudizi».

8 Ч етвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

Poi il quarto versò la sua coppa sul sole e al sole fu concesso di bruciare gli uomini con il fuoco.

9 А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

E gli uomini furono bruciati dal gran calore; e bestemmiarono il nome di Dio che ha il potere su questi flagelli, e non si ravvidero per dargli gloria.

10 П етият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,

Poi il quinto versò la sua coppa sul trono della bestia. Il suo regno fu avvolto dalle tenebre. Gli uomini si mordevano la lingua per il dolore,

11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

e bestemmiarono il Dio del cielo a causa dei loro dolori e delle loro ulcere, ma non si ravvidero dalle loro opere.

12 Ш естият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.

Poi il sesto versò la sua coppa sul gran fiume Eufrate, e le sue acque si prosciugarono perché fosse preparata la via ai re che vengono dall’Oriente.

13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

E vidi uscire dalla bocca del dragone, da quella della bestia e da quella del falso profeta tre spiriti immondi, simili a rane.

14 з ащото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

Essi sono spiriti di demòni capaci di compiere dei miracoli. Essi vanno dai re del mondo intero per radunarli per la battaglia del gran giorno del Dio onnipotente.

15 ( Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

(Ecco, io vengo come un ladro; beato chi veglia e custodisce le sue vesti perché non cammini nudo e non si veda la sua vergogna).

16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се наричаше Армагедон (Т.е. Хълмът на Магедон или на поражението).

E radunarono i re nel luogo che in ebraico si chiama Harmaghedon.

17 И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза; Сбъдна се.

Poi il settimo versò la sua coppa nell’aria; e dal tempio uscì una gran voce proveniente dal trono, che diceva: «È fatto».

18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеците на земята, такъв тръс, толкоз силен.

E ci furono lampi, voci, tuoni e un terremoto così forte che da quando l’uomo è sulla terra non se n’è avuto uno altrettanto disastroso.

19 И великия град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с вино от яростния Си гняв.

La grande città si divise in tre parti e le città delle nazioni crollarono, e Dio si ricordò di Babilonia la grande per darle la coppa del vino della sua ira ardente.

20 И всеки остров побягна и планините не се намериха.

Ogni isola scomparve e i monti non furono più trovati.

21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

E cadde dal cielo sugli uomini una grandine enorme, con chicchi del peso di circa un talento; gli uomini bestemmiarono Dio a causa della grandine, perché era un terribile flagello.