1 Н е завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Non portare invidia ai malvagi, non desiderare di stare con loro,
2 З ащото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
perché il loro cuore medita rapine, le loro labbra emettono malvagità.
3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
La casa si costruisce con la saggezza e si rende stabile con l’intelligenza;
4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
mediante la scienza se ne riempiono le stanze di ogni specie di beni preziosi e gradevoli.
5 М ъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
L’uomo saggio è pieno di forza, chi ha scienza accresce la sua potenza;
6 З ащото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
infatti, con sagge direttive potrai condurre bene la guerra, e la vittoria sta nel gran numero dei consiglieri.
7 М ъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
La saggezza è troppo in alto per lo stolto; egli non apre mai la bocca alla porta della città.
8 К ойто намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Chi pensa a fare il male sarà chiamato esperto in malizia.
9 П омислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
I disegni dello stolto sono peccato, il beffardo è l’abominio degli uomini.
10 А ко покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Se ti scoraggi nel giorno dell’avversità, la tua forza è poca.
11 И збавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
Libera quelli che sono condotti a morte, e salva quelli che, vacillando, vanno al supplizio.
12 А ко речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Se dici: «Ma noi non ne sapevamo nulla!», Colui che pesa i cuori non lo vede forse? Colui che veglia su di te non lo sa forse? E non renderà egli a ciascuno secondo le sue opere?
13 С ине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
Figlio mio, mangia il miele perché è buono; un favo di miele sarà dolce al tuo palato.
14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Così conosci la saggezza per il tuo bene! Se la trovi, c’è un avvenire, e la tua speranza non sarà delusa.
15 Н е поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
O empio, non tendere insidie alla casa del giusto! Non devastare il luogo dove riposa!
16 З ащото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Perché il giusto cade sette volte e si rialza, ma gli empi sono travolti dalla sventura.
17 Н е се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Quando il tuo nemico cade, non ti rallegrare; quand’è rovesciato, il tuo cuore non ne gioisca,
18 Д а не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
perché il Signore non lo veda e gli dispiaccia e non distolga l’ira sua da lui.
19 Н е се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Non t’irritare a motivo di chi fa il male e non portare invidia agli empi,
20 З ащото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
perché non c’è avvenire per il malvagio; la lucerna degli empi sarà spenta.
21 С ине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Figlio mio, temi il Signore e il re, e non mischiarti con gli uomini turbolenti;
22 З ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
la loro rovina sopraggiungerà improvvisa, e chi sa la triste fine dei loro anni?
23 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Anche queste sono massime dei saggi. Non è bene, in giudizio, avere riguardi personali.
24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Chi dice all’empio: «Tu sei giusto», i popoli lo malediranno, lo esecreranno le nazioni.
25 Н о който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Ma quelli che sanno punire se ne troveranno bene, e su loro scenderanno benedizione e prosperità.
26 К ойто дава прав отговор, Той целува в устни.
Da’ un bacio sulle labbra chi dà una risposta giusta.
27 Н ареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Metti in ordine i tuoi affari di fuori, metti in buono stato i tuoi campi, poi ti fabbricherai la casa.
28 Н е бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
Non testimoniare senza motivo contro il tuo prossimo; vorresti forse ingannare con le tue parole?
29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Non dire: «Come ha fatto a me così farò a lui; renderò a costui secondo la sua azione».
30 М инах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
Passai presso il campo del pigro e presso la vigna dell’uomo privo di senno;
31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
ed ecco, le spine vi crescevano dappertutto, i rovi ne coprivano il suolo e il muro di cinta era in rovina.
32 Т огава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
Considerai la cosa e mi posi a riflettere; e da quel che vidi trassi una lezione:
33 О ще малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -
dormire un po’, sonnecchiare un po’, incrociare un po’ le mani per riposare…
34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
e la tua povertà verrà come un ladro e la tua miseria, come un uomo armato.