1 Н аистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

«Ha una miniera l’argento, e l’oro un luogo dove lo si affina.

2 Ж елязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.

Il ferro si cava dal suolo, e la pietra fusa dà il rame.

3 Ч овекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

L’uomo ha posto fine alle tenebre, egli esplora i più profondi recessi per trovare le pietre che sono nel buio, nell’ombra di morte.

4 Д алеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

Scava un pozzo lontano dall’abitato; il piede più non serve a quelli che vi lavorano; sono sospesi, oscillano lontano dai mortali.

5 К олкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

Dalla terra esce il pane, ma, nelle sue viscere, è sconvolta come dal fuoco.

6 К амъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

Le sue rocce sono la sede dello zaffiro e vi si trova la polvere d’oro.

7 Х ищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.

L’uccello rapace non conosce il sentiero che vi conduce, né l’ha mai scorto l’occhio del falco.

8 Г орделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

Le fiere superbe non vi hanno messo piede, il leone non c’è mai passato.

9 Ч овекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

L’uomo stende la mano sul granito, rovescia dalle radici le montagne.

10 Р азсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

Pratica trafori dentro le rocce e l’occhio suo scorge quanto c’è di prezioso.

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

Frena le acque perché non gemano e le cose nascoste trae fuori alla luce.

12 Н о мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

Ma la saggezza, dove trovarla? Dov’è il luogo dell’intelligenza?

13 Ч овекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

L’uomo non ne sa la via, non la si trova sulla terra dei viventi.

14 Б ездната казва: Не е у мене. И морето казва:Не е у мене.

L’abisso dice: “Non è in me”; il mare dice: “Non sta da me”.

15 Н е може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

Non la si ottiene in cambio d’oro, né la si compra a peso d’argento.

16 Н е може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

Non la si acquista con l’oro di Ofir, con l’ònice prezioso e con lo zaffiro.

17 З лато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.

L’oro e il vetro non reggono al suo confronto, non la si dà in cambio di vasi d’oro fino.

18 Н е ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

Non si parli di corallo, di cristallo; la saggezza vale più delle perle.

19 Т опаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

Il topazio d’Etiopia non può starle a confronto, l’oro puro non ne controbilancia il valore.

20 О т, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?-

Da dove viene dunque la saggezza? Dov’è il luogo dell’intelligenza?

21 П онеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

Essa è nascosta agli occhi di ogni vivente, è celata agli uccelli del cielo.

22 Г ибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

L’abisso e la morte dicono: “Ne abbiamo avuto qualche sentore”.

23 Б ог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

Dio solo conosce la via che vi conduce, egli solo sa il luogo dove risiede,

24 П онеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

perché il suo sguardo giunge fino alle estremità della terra, perch’egli vede tutto quello che è sotto i cieli.

25 З а да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

Quando regolò il peso del vento e fissò la misura delle acque,

26 К огато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,

quando diede una legge alla pioggia e tracciò la strada al lampo dei tuoni,

27 Т огава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;

allora la vide e la rivelò, la stabilì e anche l’investigò.

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

E disse all’uomo: “Ecco, temere il Signore, questa è saggezza, fuggire il male è intelligenza!”».