1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

«Sai quando figliano le capre selvatiche? Hai osservato quando le cerve partoriscono?

2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

Conti i mesi della loro pregnanza e sai il momento in cui devono sgravarsi?

3 К огато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

Si accosciano, fanno i loro piccini e sono subito liberate dalle loro doglie;

4 М алките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

i loro piccini si fanno forti, crescono all’aperto, se ne vanno e non tornano più alle madri.

5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

Chi manda libero l’onagro e chi scioglie i legami all’asino selvatico?

6 З а кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

A lui ho dato per dimora il deserto e la terra salata per abitazione.

7 Т ой се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

Egli si beffa del frastuono della città e non ode grida di padrone.

8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

Percorre le montagne della sua pastura e va in cerca di ogni filo di verde.

9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

Il bufalo vorrà forse servirti o passare la notte presso la tua mangiatoia?

10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

Legherai il bufalo con una corda perché faccia il solco? Erpicherà egli le valli dietro a te?

11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

Ti fiderai di lui perché la sua forza è grande? Lascerai a lui il tuo lavoro?

12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

Conterai su di lui perché ti porti a casa il raccolto e ti ammucchi il grano sull’aia?

13 К рилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

Lo struzzo batte allegramente le ali; ma le sue penne e le sue piume sono forse di cicogna ?

14 З ащото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

No, poiché esso abbandona sulla terra le proprie uova, le lascia scaldare sopra la sabbia.

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

Egli dimentica che un piede le potrà schiacciare, che le bestie dei campi le potranno calpestare.

16 Н оси се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

Tratta duramente i suoi piccini, quasi non fossero suoi; la sua fatica sarà vana, ma ciò non lo turba,

17 П онеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

perché Dio l’ha privato di saggezza, non gli ha impartito intelligenza.

18 К огато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

Ma quando si muove e prende lo slancio, si beffa del cavallo e di chi lo cavalca.

19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

Sei tu che dai al cavallo la forza? Che gli vesti il collo di una fremente criniera?

20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

Sei tu che lo fai saltare come la locusta? Il fiero suo nitrito incute spavento.

21 К опае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

Raspa la terra nella valle ed esulta della sua forza; si slancia incontro alle armi.

22 П рисмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

Disprezza la paura, non trema, non indietreggia davanti alla spada.

23 Т ула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

Gli risuona addosso la faretra, la folgorante lancia e la freccia.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

Con fremente furia divora la terra. Non sta più fermo quando suona la tromba.

25 Щ ом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

Come ode lo squillo, dice: “Aha!” e fiuta da lontano la battaglia, la voce tonante dei capi e il grido di guerra.

26 Ч рез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

È la tua intelligenza che allo sparviere fa spiccare il volo e spiegare le ali verso il sud?

27 П ри твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

È forse al tuo comando che l’aquila si alza in alto e fa il suo nido nei luoghi elevati?

28 Ж ивее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

Abita nelle rocce e vi pernotta; sta sulla punta delle rupi, sulle vette scoscese;

29 О т там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

di là spia la preda e i suoi occhi mirano lontano.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.

I suoi piccini si abbeverano di sangue, e dove sono i corpi morti, là essa si trova ».