1 М ек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

La risposta dolce calma il furore, ma la parola dura eccita l’ira.

2 Е зикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.

La lingua dei saggi è ricca di scienza, ma la bocca degli stolti sgorga follia.

3 О чите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.

Gli occhi del Signore sono in ogni luogo, osservano i cattivi e i buoni.

4 Б лагият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

La lingua che calma è un albero di vita, ma la lingua perversa strazia lo spirito.

5 Б езумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

L’insensato disprezza l’istruzione di suo padre, ma chi tiene conto della riprensione diviene accorto.

6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.

Nella casa del giusto c’è grande abbondanza, ma nell’accumulo dell’empio c’è imbroglio.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.

Le labbra dei saggi diffondono scienza, ma non così il cuore degli stolti.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

Il sacrificio degli empi è in abominio al Signore, ma la preghiera degli uomini retti gli è gradita.

9 П ътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

La via dell’empio è in abominio al Signore, ma egli ama chi segue la giustizia.

10 И ма тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

Una dura correzione spetta a chi lascia la retta via; chi odia la riprensione morirà.

11 А дът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

Il soggiorno dei morti e l’abisso stanno davanti al Signore; quanto più i cuori dei figli degli uomini!

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

Il beffardo non ama che altri lo riprenda; egli non va dai saggi.

13 В есело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

Il cuore allegro rende gioioso il volto, ma quando il cuore è triste lo spirito è abbattuto.

14 С ърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.

Il cuore dell’uomo intelligente cerca la scienza, ma la bocca degli stolti si pasce di follia.

15 З а наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

Tutti i giorni sono brutti per l’afflitto, ma per il cuore contento è sempre allegria.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

Meglio poco con il timore del Signore, che gran tesoro con turbamento.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

Meglio un piatto d’erbe dov’è l’amore, che un bue ingrassato dov’è l’odio.

18 Я ростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

L’uomo collerico fa nascere contese, ma chi è lento all’ira calma le liti.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.

La via del pigro è come una siepe di spine, ma il sentiero degli uomini retti è piano.

20 М ъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

Il figlio saggio rallegra il padre, ma l’uomo stolto disprezza sua madre.

21 Н а безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

La follia è una gioia per chi è privo di senno, ma l’uomo intelligente cammina diritto per la sua via.

22 Д ето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

I disegni falliscono dove mancano i consigli, ma riescono dove sono molti i consiglieri.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!

Uno prova gioia quando risponde bene; è buona la parola detta a suo tempo!

24 З а разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.

Per l’uomo sagace la via della vita conduce in alto, gli fa evitare il soggiorno dei morti, situato in basso.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

Il Signore rovescia la casa dei superbi, ma rende stabili i confini della vedova.

26 Л ошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

I pensieri malvagi sono in abominio al Signore, ma le parole benevole sono pure ai suoi occhi.

27 К ористолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

Chi è avido di lucro turba la sua casa, ma chi odia i regali vivrà.

28 С ърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

Il cuore del giusto medita la sua risposta, ma la bocca degli empi sgorga cose malvagie.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

Il Signore è lontano dagli empi, ma ascolta la preghiera dei giusti.

30 С ветъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

Uno sguardo luminoso rallegra il cuore; una buona notizia fortifica le ossa.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

L’orecchio attento alla riprensione che conduce alla vita, abiterà tra i saggi.

32 К ойто отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

Chi rifiuta l’istruzione disprezza se stesso, ma chi dà retta alla riprensione acquista senno.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

Il timore del Signore è scuola di saggezza, e l’umiltà precede la gloria.