1 ( По слав. 17). За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.

Al direttore del coro. Di Davide, servo del Signore, il quale rivolse al Signore le parole di questo cantico, quando il Signore lo liberò dalla mano di Saul. Egli disse: «Io ti amo, o Signore, mia forza!

2 Г оспод е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула

Il Signore è la mia rocca, la mia fortezza, il mio liberatore; il mio Dio, la mia rupe, in cui mi rifugio, il mio scudo, il mio potente salvatore, il mio alto rifugio.

3 Щ е призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

Io invocai il Signore, che è degno d’ogni lode, e fui salvato dai miei nemici.

4 В ръзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.

I legami della morte mi avevano circondato, i torrenti della distruzione mi avevano spaventato.

5 В ръзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.

I legami del soggiorno dei morti mi avevano attorniato, i lacci della morte mi avevano sorpreso.

6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.

Nella mia angoscia invocai il Signore, gridai al mio Dio. Egli udì la mia voce dal suo tempio, il mio grido giunse a lui, ai suoi orecchi.

7 Т огава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

Allora la terra fu scossa e tremò, le fondamenta dei monti furono smosse e scrollate; perché egli era colmo di sdegno.

8 Д им се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

Un fumo saliva dalle sue narici; un fuoco consumante gli usciva dalla bocca e ne venivano fuori carboni accesi.

9 Т ой сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.

Egli abbassò i cieli e discese, una fitta nube aveva sotto i piedi.

10 В ъзседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.

Cavalcava un cherubino e volava; volava veloce sulle ali del vento.

11 П оложи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.

Aveva fatto delle tenebre la sua stanza nascosta; aveva posto intorno a sé, per suo padiglione, l’oscurità delle acque, le dense nubi dei cieli.

12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.

Per lo splendore che emanava da lui, le dense nubi si sciolsero con grandine e con carboni ardenti.

13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.

Il Signore tuonò nei cieli, l’Altissimo fece udire la sua voce con grandine e con carboni ardenti.

14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.

Scagliò le sue saette e disperse i nemici; lanciò folgori in gran numero e li mise in fuga.

15 Т огава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.

Allora apparve il fondo del mare e le fondamenta del mondo furono scoperte al tuo rimprovero, o Signore, al soffio del vento delle tue narici.

16 П рати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.

Egli tese dall’alto la mano e mi prese, mi trasse fuori dalle grandi acque.

17 И збави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.

Mi liberò dal mio potente nemico, da quelli che mi odiavano, perché erano più forti di me.

18 С тигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

Essi mi erano piombati addosso nel dì della mia calamità, ma il Signore fu il mio sostegno.

19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.

Egli mi trasse fuori al largo, mi liberò, perché mi gradisce.

20 В ъздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,

Il Signore mi ha ricompensato secondo la mia giustizia, mi ha reso secondo la purezza delle mie mani,

21 З ащото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

poiché ho osservato le vie del Signore e non mi sono allontanato dal mio Dio, comportandomi da empio.

22 З ащото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.

Poiché ho tenuto tutte le sue leggi davanti a me e non ho rifiutato i suoi precetti.

23 Н епорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.

Sono stato integro verso di lui, mi sono guardato dalla mia iniquità.

24 З атова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

Perciò il Signore mi ha ripagato secondo la mia giustizia, secondo la purezza delle mie mani in sua presenza.

25 К ъм милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.

Tu ti mostri pietoso verso il pio, integro verso l’uomo integro;

26 К ъм чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.

ti mostri puro con il puro e ti mostri astuto con il perverso;

27 З ащото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.

poiché tu sei colui che salva la gente afflitta e fa abbassare gli occhi alteri.

28 З ащото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;

Sì, tu fai risplendere la mia lampada; il Signore, il mio Dio, illumina le mie tenebre.

29 З ащото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

Con te io assalgo tutta una schiera, con il mio Dio salgo sulle mura.

30 К олкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

La via di Dio è perfetta; la parola del Signore è purificata con il fuoco; egli è lo scudo di tutti quelli che sperano in lui.

31 З ащото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?

Poiché chi è Dio all’infuori del Signore ? E chi è Rocca all’infuori del nostro Dio,

32 Б ог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,

il Dio che mi cinge di forza e rende la mia via retta?

33 Т ой прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.

Egli rende i miei piedi simili a quelli delle cerve, mi rende saldo sulle mie alture;

34 У чи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.

addestra le mie mani alla battaglia e le mie braccia tendono un arco di bronzo.

35 Т и си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.

Tu mi hai anche dato lo scudo della tua salvezza, la tua destra mi ha sostenuto, la tua bontà mi ha reso grande.

36 Т и си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

Tu hai allargato la via davanti ai miei passi e i miei piedi non hanno vacillato.

37 Г оних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.

Ho inseguito i miei nemici e li ho raggiunti; non sono tornato indietro prima di averli distrutti.

38 С трих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.

Li ho abbattuti e non sono potuti risorgere; sono caduti sotto i miei piedi.

39 З ащото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

Tu m’hai cinto di forza per la guerra; tu hai fatto piegare sotto di me i miei avversari;

40 С торил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

hai fatto voltare le spalle davanti a me ai miei nemici e ho distrutto quelli che mi odiavano.

41 И звикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.

Hanno gridato, ma nessuno li ha salvati; hanno gridato al Signore, ma egli non ha risposto.

42 Т огава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.

Io li ho tritati come polvere al vento, li ho spazzati via come il fango delle strade.

43 Т и си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,

Tu mi hai liberato dal popolo in rivolta, mi hai costituito capo di nazioni; un popolo che non conoscevo mi è stato sottomesso.

44 Щ ом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.

Al solo udir parlare di me, mi hanno ubbidito; i figli degli stranieri mi hanno reso omaggio.

45 Ч ужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.

I figli degli stranieri si sono persi d’animo, sono usciti tremanti dai loro nascondigli.

46 Ж ив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,

Il Signore vive: sia benedetta la mia Rocca! Sia esaltato il Dio della mia salvezza!

47 Б ог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,

Il Dio che fa la mia vendetta e mi sottomette i popoli,

48 К ойто ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.

che mi libera dai miei nemici. Sì, tu m’innalzi sopra i miei avversari, mi salvi dall’uomo violento.

49 З атова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

Perciò, o Signore, ti loderò tra le nazioni e salmeggerò al tuo nome.

50 Т и си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.

Grandi liberazioni egli accorda al suo re, usa benevolenza verso il suo unto, verso Davide e la sua discendenza in eterno».