1 Ч овекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

«L’uomo, nato di donna, vive pochi giorni ed è sazio d’affanni.

2 Ц ъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

Spunta come un fiore, poi è reciso; fugge come un’ombra, e non dura.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

E sopra un essere così, tu tieni gli occhi aperti e mi fai comparire con te in giudizio!

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Chi può trarre una cosa pura da una impura? Nessuno.

5 Т ъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Se i suoi giorni sono fissati, e il numero dei suoi mesi dipende da te, e tu gli hai posto un termine che egli non può varcare,

6 О твърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

distogli da lui lo sguardo, perché abbia un po’ di tranquillità e possa godere come un operaio la fine della sua giornata.

7 З ащото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Per l’albero almeno c’è speranza; se è tagliato, rigermoglia e continua a mettere germogli.

8 Д аже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Quando la sua radice è invecchiata sotto terra e il suo tronco muore nel suolo,

9 П онеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

a sentir l’acqua, rinverdisce e mette rami come una giovane pianta.

10 Н о човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

Ma l’uomo muore e perde ogni forza; il mortale spira, e dov’è egli?

11 К акто водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

Le acque del lago se ne vanno, il fiume vien meno e si prosciuga;

12 Т ака човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

così l’uomo giace e non risorge più; finché non vi siano più cieli egli non si risveglierà, né sarà più destato dal suo sonno.

13 О , дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

Oh, volessi tu nascondermi nel soggiorno dei morti, tenermi occulto finché l’ira tua sia passata, fissarmi un termine e poi ricordarti di me!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

Se l’uomo muore, può egli tornare in vita? Aspetterei fiducioso tutti i giorni della mia sofferenza, finché cambiasse la mia condizione:

15 Щ е повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

tu mi chiameresti e io risponderei, tu vorresti rivedere l’opera delle tue mani.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

Ma ora tu conti i miei passi, tu osservi i miei peccati;

17 П рестъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

le mie trasgressioni sono sigillate in un sacco, e alle mie iniquità altre ne aggiungi.

18 Н аистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

La montagna frana e scompare, la roccia è divelta dal suo luogo,

19 К акто водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

le acque consumano la pietra, le loro inondazioni trascinano via la terra: così tu distruggi la speranza dell’uomo.

20 Н адделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

Tu lo sopraffai una volta per sempre, ed egli se ne va; gli muti la sembianza e lo mandi via.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

Se i suoi figli salgono in onore, egli lo ignora; se cadono in disprezzo, egli non lo vede;

22 З нае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

questo solo sente: che il suo corpo soffre, che l’anima sua è in lutto».