1 ( По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

Preghiera dell’afflitto quando è abbattuto e sfoga il suo pianto davanti al Signore. Signore, ascolta la mia preghiera e giunga fino a te il mio grido!

2 Н е скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

Non nascondermi il tuo volto nel giorno della mia sventura; porgi il tuo orecchio verso di me; quando t’invoco, affrèttati a rispondermi.

3 З ащото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

Poiché i miei giorni svaniscono in fumo e le mie ossa si consumano come un tizzone.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

Il mio cuore, afflitto, inaridisce come l’erba, tanto che dimentico di mangiare il mio pane.

5 П оради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

A forza di piangere la mia pelle si attacca alle ossa.

6 П риличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

Sono simile al pellicano del deserto, sono come il gufo dei luoghi desolati.

7 Л ишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

Veglio e sono come il passero solitario sul tetto.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

I miei nemici mi insultano ogni giorno; quelli che mi odiano usano il mio nome come bestemmia.

9 З ащото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

Mangio cenere invece di pane, mescolo con lacrime la mia bevanda,

10 П оради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

a causa del tuo sdegno e della tua ira, perché mi hai sollevato e gettato lontano.

11 Д ните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

I miei giorni sono come ombra che si allunga e io inaridisco come l’erba.

12 Н о Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

Ma tu, Signore, regni per sempre e il tuo ricordo dura per ogni generazione.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

Tu sorgerai e avrai compassione di Sion, poiché è tempo di averne pietà; il tempo fissato è giunto.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

Perché i tuoi servi amano le sue pietre e hanno pietà della sua polvere.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

Allora le nazioni temeranno il nome del Signore, e tutti i re della terra la tua gloria,

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

quando il Signore ricostruirà Sion e apparirà nella sua gloria.

17 Т ой е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

Egli ascolterà la preghiera dei desolati e non disprezzerà la loro supplica.

18 Т ова ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

Questo sarà scritto per la generazione futura e il popolo che sarà creato loderà il Signore,

19 З ащото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

perché egli guarda dall’alto del suo santuario; dal cielo il Signore osserva la terra

20 З а да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;

per ascoltare i gemiti dei prigionieri, per liberare i condannati a morte,

21 З а да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

affinché proclamino il nome del Signore in Sion, la sua lode in Gerusalemme,

22 К огато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

quando popoli e regni si raduneranno per servire il Signore.

23 Т ой намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

Egli ha stremato le mie forze durante il cammino; ha abbreviato i miei giorni.

24 А з рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

Ho detto: «Dio mio, non portarmi via a metà dei miei giorni!» I tuoi anni durano per ogni generazione:

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

nel passato tu hai creato la terra e i cieli sono opera delle tue mani;

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

essi periranno, ma tu rimani; tutti quanti si consumeranno come un vestito; tu li cambierai come una veste e saranno cambiati.

27 Н о Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

Ma tu sei sempre lo stesso e i tuoi anni non avranno mai fine.

28 Ч адата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

I figli dei tuoi servi avranno una dimora e la loro discendenza sarà stabile in tua presenza.