1 ( По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

(O rugăciune a unui nenorocit, cînd este doborît de întristare şi îşi varsă plîngerea înaintea Domnului.) Doamne, ascultă-mi rugăciunea, şi s'ajungă strigătul meu pînă la Tine!

2 Н е скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

Nu-mi ascunde Faţa Ta în ziua necazului meu! Pleacă-Ţi urechea spre mine, cînd strig! Ascultă-mă degrab!

3 З ащото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

Căci zilele mele pier ca fumul, şi oasele îmi ard ca un tăciune.

4 П оразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

Inima îmi este lovită, şi mi se usucă întocmai ca iarba; pînă şi pînea uit să mi -o mănînc.

5 П оради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

Aşa de mari îmi sînt gemetele, că mi se lipesc oasele de carne.

6 П риличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

Seamăn cu pelicanul din pustie, sînt ca o cucuvaie din dărîmături;

7 Л ишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

nu mai pot dormi, şi sînt ca pasărea singuratică pe un acoperiş.

8 В секи ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

În fiecare zi mă bătjocoresc vrăjmaşii mei, şi protivnicii mei jură pe mine în mînia lor.

9 З ащото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

Mănînc ţărînă în loc de pîne, şi îmi amestec lacrămile cu băutura,

10 П оради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

din pricina mîniei şi urgiei Tale; căci Tu m'ai ridicat, şi m'ai aruncat departe.

11 Д ните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

Zilele mele sînt ca o umbră gata să treacă, şi mă usuc ca iarba.

12 Н о Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

Dar Tu, Doamne, Tu împărăţeşti pe vecie, şi pomenirea Ta ţine din neam în neam.

13 Т и ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

Tu Te vei scula, şi vei avea milă de Sion; căci este vremea să te înduri de el, a venit vremea hotărîtă pentru el.

14 З ащото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

Căci robii Tăi iubesc pietrele Sionului, şi le e milă de ţărîna lui.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

Atunci se vor teme neamurile de Numele Domnului, şi toţi împăraţii pămîntului de slava Ta.

16 З ащото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

Da, Domnul va zidi iarăş Sionul, şi Se va arăta în slava Sa.

17 Т ой е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

El ia aminte la rugăciunea nevoiaşului, şi nu -i nesocoteşte rugăciunea.

18 Т ова ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

Să se scrie lucrul acesta pentru neamul de oameni care va veni, şi poporul, care se va naşte, să laude pe Domnul!

19 З ащото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

Căci El priveşte din înălţimea sfinţeniei Lui; Domnul priveşte din ceruri pe pămînt,

20 З а да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;

ca să audă gemetele prinşilor de război, si să izbăvească pe cei ce sînt pe moarte;

21 З а да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

pentru ca ei să vestească în Sion Numele Domnului, şi laudele lui în Ierusalim,

22 К огато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

cînd se vor strînge toate popoarele, şi toate împărăţiile, ca să slujească Domnului.

23 Т ой намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

El mi -a frînt puterea în drum, şi mi -a scurtat zilele,

24 А з рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

Eu zic:,, Dumnezeule, nu mă lua la jumătatea zilelor mele, Tu, ai cărui ani ţin vecinic!``

25 О тдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

Tu ai întemeiat în vechime pămîntul, şi cerurile sînt lucrarea mînilor Tale.

26 Т е ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

Ele vor pieri, dar Tu vei rămînea; toate se vor învechi ca o haină; le vei schimba ca pe un veşmînt, şi se vor schimba.

27 Н о Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

Dar Tu rămîi Acelaş, şi anii Tăi nu se vor sfîrşi.

28 Ч адата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.

Fiii robilor Tăi îşi vor locui ţara, şi sămînţa lor va rămînea înaintea Ta.