1 Е то и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

Iată legea jertfei pentru vină: ea este un lucru prea sfînt.

2 Н а мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара изоколо.

În locul unde se junghie arderea de tot, să se junghie şi vita care slujeşte ca jertfă pentru vină. Sîngele ei să se stropească pe altar dejur împrejur.

3 О т него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

Să i se aducă toată grăsimea, coada, grăsimea care acopere măruntaiele,

4 д вата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (която да извади до бъбреците;)

cei doi rărunchi şi grăsimea de pe ei, de pe coapse, şi prapurul ficatului, care va fi deslipit de lîngă rărunchi.

5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертвата чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

Preotul să le ardă pe altar ca jertfă mistuită de foc înaintea Domnului. Aceasta este o jertfă pentru vină.

6 В секи от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

Toată partea bărbătească dintre preoţi să mănînce din ea; şi anume s'o mănînce într'un loc sfînt, căci este un lucru prea sfînt.

7 К акто е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

Cu jertfa pentru vină este ca şi cu jertfa de ispăşire; aceeaş lege este pentru amîndouă aceste jertfe: vita jertfită va fi a preotului care va face ispăşirea.

8 А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

Preotul care va aduce arderea de tot a cuiva, să aibă pentru el pielea arderii de tot pe care a adus -o.

9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

Orice jertfă de mîncare, coaptă în cuptor, gătită pe grătar sau în tigaie, să fie a preotului care a adus -o.

10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

Iar orice jertfă de mîncare, frămîntată cu untdelemn şi uscată, să fie a tuturor fiilor lui Aaron, a unuia ca şi a celuilalt.

11 Е то и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

Iată legea jertfei de mulţămire, care se va aduce Domnului.

12 а ко я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и с безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

Dacă cineva o aduce ca jertfă de laudă, să aducă, împreună cu jertfa de mulţămire, nişte turte nedospite, frămîntate cu untdelemn, nişte plăcinte nedospite, stropite cu untdelemn, şi nişte turte din floarea de făină, prăjite şi frămîntate cu untdelemn.

13 А , освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

Pe lîngă aceste turte, să aducă şi pîne dospită pentru darul lui de mîncare, împreună cu jertfa lui de laudă şi de mulţămire.

14 И от приноса си да принесе по едно от всичките тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

Din toate acele daruri să aducă Domnului cîte o bucată, ca dar ridicat; ea să fie a preotului care stropeşte sîngele jertfei de mulţămire.

15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

Carnea jertfei de laudă şi de mulţămire să fie mîncată chiar în ziua în care este adusă; să nu se lase nimic din ea pînă dimineaţa.

16 Н о ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

Dacă aduce cineva o jertfă pentru împlinirea unei juruinţe, sau ca dar de bună voie, jertfa să fie mîncată chiar în ziua cînd o va aduce; iar ce va rămînea din ea, să se mănînce a doua zi.

17 н о каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

Ce va mai rămînea din carnea vitei pănă a treia zi, să fie ars în foc.

18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

Dacă s'ar întîmpla să mănînce cineva a treia zi din carnea jertfei lui de mulţămire, jertfa lui nu va fi primită, şi nu se va ţinea în seamă celui ce a adus -o: ci va fi un lucru urîcios, şi oricine va mînca din ea îşi va purta vina.

19 М есото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;

Nici carnea care s'a atins de ceva necurat nu trebuie mîncată: ci trebuie arsă în foc. Orice om curat poate să mănînce carne;

20 н о оня човек който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

dar acela care, găsindu-se în stare de necurăţenie, va mînca din carnea jertfei de mulţămire, care este a Domnului, să fie nimicit din poporul său.

21 С ъщо и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

Şi cine se va atinge de ceva necurat, fie de vreo spurcăciune omenească, fie de un dobitoc necurat, fie de o altă spurcăciune, şi va mînca din carnea jertfei de mulţămire care este a Domnului, să fie nimicit din poporul său.``

22 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

Domnul a vorbit lui Moise, şi a zis:

23 Г овори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

Vorbeşte copiilor lui Israel, şi spune:, Să nu mîncaţi grăsime de bou, de miel sau de capră.

24 Т лъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда, но никак да не ядете от нея.

Grăsimea unui dobitoc mort sau sfîşiat de fiară va putea să fie întrebuinţată la orice alt ceva, numai să n'o mîncaţi.

25 З ащото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

Căci cine va mînca din grăsimea dobitoacelor din cari se aduc Domnului jertfe mistuite de foc, va fi nimicit din poporul său.

26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

Să nu mîncaţi sînge, nici de pasăre, nici de vită, în toate locurile în cari veţi locui.

27 В секи човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

Cine va mînca vreun fel de sînge, va fi nimicit din poporul său!``

28 Г оспод още говори на Моисея, казвайки:

Domnul a vorbit lui Moise, şi a zis:

29 Г овори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

Vorbeşte copiilor lui Israel, şi spune-le:, Cine va aduce Domnului jertfa lui de mulţămire, să aducă Domnului darul lui, luat din jertfa lui de mulţămire.

30 С ъс своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

Să aducă cu mînile lui ceea ce trebuie mistuit de foc înaintea Domnului; şi anume să aducă grăsimea cu pieptul, pieptul ca să -l legene într'o parte şi într'alta, ca dar legănat înaintea Domnului.

31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

Preotul să ardă grăsimea pe altar, iar pieptul să fie al lui Aaron şi al fiilor lui.

32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

Din jertfele voastre de mulţămire, să daţi preotului şi spata dreaptă, aducînd -o ca dar luat prin ridicare.

33 К ойто от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

Spata aceea dreaptă să fie partea aceluia dintre fiii lui Aaron, care va aduce sîngele şi grăsimea jertfei de mulţămire.

34 З ащото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

Căci Eu iau din jertfele de mulţămire, aduse de copiii lui Israel, pieptul care va fi legănat într'o parte şi într'alta, ca dar legănat, şi spata, care va fi adusă ca dar luat prin ridicare, şi le dau preotului Aaron şi fiilor lui, printr'o lege vecinică, pe care o vor păzi totdeauna copiii lui Israel.

35 Т ова е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,

Acesta este dreptul, pe care li -l va da ungerea lui Aaron şi a fiilor lui asupra jertfelor mistuite de foc înaintea Domnului, din ziua cînd vor fi înfăţişaţi ca să fie în slujba Mea ca preoţi.

36 к ойто дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.

Iată ce porunceşte Domnul să le dea copiii lui Israel din ziua ungerii lor; aceasta va fi o lege vecinică printre urmaşii lor.``

37 Т ова е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

Aceasta este legea arderii de tot, a darului de mîncare, a jertfei de ispăşire, a jertfei pentru vină, a închinării în slujba Domnului, şi a jertfei de mulţămire.

38 к ойто Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.

Domnul a dat -o lui Moise pe muntele Sinai, în ziua cînd a poruncit copiilor lui Israel să-şi aducă darurile înaintea Domnului, în pustia Sinai.