1 С ърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.

Inima împăratului este ca un rîu de apă în mîna Domnului, pe care îl îndreaptă încotro vrea. -

2 В сичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.

Omul socoteşte că toate căile lui sînt fără prihană, dar Cel ce cercetează inimile este Domnul. -

3 Д а върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва

A face dreptate şi judecată, este mai plăcut Domnului decît jertfele. -

4 Н адигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.

Privirile trufaşe şi inima îngîmfată, această candelă a celor răi, nu este decît păcat. -

5 М ислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.

Planurile omului harnic nu duc de cît la belşug, dar celce lucrează cu grabă n'ajunge de cît la lipsă. -

6 П ридобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.

Comorile cîştigate cu o limbă mincinoasă sînt o deşertăciune care fuge, şi ele duc la moarte. -

7 Г рабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.

Silnicia celor răi îi mătură, pentrucă nu vor să facă ce este drept. -

8 П ътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.

Cel vinovat merge pe căi sucite, dar cel nevinovat face ce este bine.

9 П о-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

Mai bine să locuieşti într'un colţ pe acoperiş, decît cu o nevastă gîlcevitoare într'o casă mare. -

10 Д ушата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.

Sufletul celui rău doreşte răul, semenul lui n'are nici o trecere înaintea lui. -

11 К огато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,

Cînd este pedepsit batjocoritorul, prostul se face înţelept: şi cînd se dă învăţătură celui înţelept, el capătă ştiinţa. -

12 С праведливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

Cel neprihănit se uită la casa celui rău, şi vede ce repede sînt aruncaţi cei răi în nenorocire. -

13 К ойто затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.

Cine îşi astupă urechea la strigătul săracului, nici el nu va căpăta răspuns, cînd va striga. -

14 Т айният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.

Un dar făcut în taină potoleşte mînia, şi o mită dată pe ascuns potoleşte cea mai puternică mînie. -

15 Р адост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.

Este o bucurie pentru cel neprihănit să facă ce este bine, dar pentru ceice fac răul este o groază. -

16 Ч овек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите.

Omul care se abate dela calea înţelepciunii, se va odihni în adunarea celor morţi. -

17 К ойто обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.

Cine iubeşte petrecerile va duce lipsă, şi cine iubeşte vinul şi untdelemnul dresurilor nu se îmbogăţeşte. -

18 Н ечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.

Cel rău slujeşte ca preţ de răscumpărare pentru cel neprihănit, şi cel stricat, pentru oamenii fără prihană. -

19 П о-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.

Mai bine să locuieşti într'un pămînt pustiu, de cît cu o nevastă gîlcevitoare şi supărăcioasă. -

20 С къпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.

Comori de preţ şi untdedelemn sînt în locuinţa celui înţelept, dar omul fără minte le risipeşte. -

21 К ойто следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,

Cine urmăreşte neprihănirea şi bunătatea, găseşte viaţă, neprihănire şi slavă. -

22 М ъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.

Înţeleptul cucereşte cetatea vitejilor, şi doboară puterea în care se încredeau. -

23 К ойто въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.

Cine îşi păzeşte gura şi limba, îşi scuteşte sufletul de multe necazuri. -

24 П рисмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

Cel mîndru şi trufaş se cheamă batjocoritor: el lucrează cu aprinderea îngîmfării.

25 Ж еланието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят

Poftele leneşului îl omoară, pentrucă nu vrea să lucreze cu mînile. -

26 Т ой се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

Toată ziua o duce numai în pofte: dar cel neprihănit dă fără zgîrcenie. -

27 Ж ертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!

Jertfa celor răi este o scîrbă înaintea Domnului, cu cît mai mult cînd o aduc cu gînduri nelegiuite. -

28 Л ъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.

Martorul mincinos va pieri, dar omul care ascultă bine va vorbi totdeauna cu izbîndă. -

29 Н ечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.

Cel rău ia o înfăţişare neruşinată, dar omul fără prihană îşi îmbunătăţeşte calea. -

30 Н яма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

Nici înţelepciunea, nici priceperea, nici sfatul n'ajută împotriva Domnului. -

31 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.

Calul este pregătit pentru ziua bătăliei, dar biruinţa este a Domnului. -