1 Н ечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.

Cel rău fuge fără să fie urmărit, dar cel neprihănit îndrăzneşte ca un leu tînăr. -

2 О т бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.

Cînd este răscoală într'o ţară, sînt mulţi capi, dar cu un om priceput şi încercat, domnia dăinueşte. -

3 Б еден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

Un om sărac care apasă pe cei obijduiţi, este ca o rupere de nori care aduce lipsă de pîne. -

4 К оито отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

Ceice părăsesc legea, laudă pe cel rău, dar ceice păzesc legea se mînie pe el. -

5 З лите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

Oamenii dedaţi la rău nu înţeleg ce este drept, dar ceice caută pe Domnul înţeleg totul. -

6 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.

Mai mult preţuieşte săracul care umblă în neprihănirea lui, decît bogatul care umblă pe căi sucite. -

7 К ойто пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

Celce păzeşte legea, este un fiu priceput, dar celce umblă cu cei desfrînaţi face ruşine tatălui său. -

8 К ойто умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

Cine îşi înmulţeşte avuţiile prin dobîndă şi camătă, le strînge pentru celce are milă de săraci. -

9 К ойто отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

Dacă cineva îşi întoarce urechea ca să n'asculte legea, chiar şi rugăciunea lui este o scîrbă. -

10 К ойто заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

Cine rătăceşte pe oamenii fără prihană pe calea cea rea, cade în groapa pe care a săpat -o, dar oamenii fără prihană moştenesc fericirea. -

11 Б огатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

Omul bogat se crede înţelept, dar săracul care este priceput îl cercetează. -

12 К огато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

Cînd biruiesc cei neprihăniţi, este o mare slavă, dar cînd se înalţă cei răi, fiecare se ascunde. -

13 К ойто крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

Cine îşi ascunde fărădelegile, nu propăşeşte, dar cine le mărturiseşte şi se lasă de ele, capătă îndurare. -

14 Б лажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

Ferice de omul care se teme necontenit, dar cel ce-şi împietreşte inima cade în nenorocire. -

15 К ато ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

Ca un leu care răcneşte şi ca un urs flămînd, aşa este cel rău care stăpîneşte peste un popor sărac. -

16 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.

Un voivod fără pricepere îşi înmulţeşte faptele de asuprire, dar cel ce urăşte lăcomia îşi lungeşte zilele. -

17 Ч овек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

Un om al cărui cuget este încărcat cu sîngele altuia, fuge pînă la groapă: nimeni să nu -l oprească. -

18 К ойто ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.

Cine umblă în neprihănire, găseşte mîntuirea, dar cine umblă pe două căi strîmbe cade într'o groapă. -

19 К ойто обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.

Cine îşi lucrează cîmpul are belşug de pîne, dar cine aleargă după lucruri de nimic are belşug de sărăcie. -

20 В ерният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

Un om credincios este năpădit de binecuvîntări, dar celce vrea să se îmbogăţească repede nu rămîne nepedepsit. -

21 Н е е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.

Nu este bine să cauţi la faţa oamenilor; chiar pentru o bucată de pîne poate un om să se dedea la păcat. -

22 К ойто има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.

Un om pizmaş se grăbeşte să se îmbogăţească, şi nu ştie că lipsa va veni peste el. -

23 К ойто изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

Cine mustră pe alţii, găseşte mai multă bunăvoinţă pe urmă, decît cel cu limba linguşitoare. -

24 К ойто краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

Cine fură pe tatăl său şi pe mama sa, şi zice că nu este un păcat, este tovarăş cu nimicitorul. -

25 Ч овек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

Cel lacom stîrneşte certuri, dar celce se încrede în Domnul este săturat din belşug. -

26 К ойто уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

Cine se încrede în inima lui este un nebun, dar cine umblă în înţelepciune va fi mîntuit. -

27 К ойто дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.

Cine dă săracului, nu duce lipsă, dar cine închide ochii, este încărcat cu blesteme. -

28 К огато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.

Cînd se înalţă cei răi, fiecare se ascunde, dar cînd pier ei, cei buni se înmulţesc. -