1 ( По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

(O cîntare a treptelor.) Cînd a adus Domnul înapoi pe prinşii de război ai Sionului, parcă visam.

2 Т огава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.

Atunci gura ne era plină de strigăte de bucurie, şi limba de cîntări de veselie. Atunci se spunea printre neamuri:,, Domnul a făcut mari lucruri pentru ei!``

3 Г оспод извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.

Da, Domnul a făcut mari lucruri pentru noi, şi deaceea sîntem plini de bucurie.

4 В ърни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.

Doamne, adu înapoi pe prinşii noştri de război, ca pe nişte rîuri în partea de miază zi!

5 О ния, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

Cei ce samănă cu lăcrămi, vor secera cu cîntări de veselie.

6 О ня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.

Cel ce umblă plîngînd, cînd aruncă sămînţa, se întoarce cu veselie, cînd îşi strînge snopii.