1 ( По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

Когда вернул Господь пленных в Сион, мы были как бы во сне.

2 Т огава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.

Тогда уста наши были наполнены смехом, и язык наш – пением. Тогда говорили народы: «Великие дела сотворил для них Господь».

3 Г оспод извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.

Великие дела сотворил для нас Господь, и мы радовались.

4 В ърни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.

Верни нам благополучие, Господи, как реки в пустыне Негев.

5 О ния, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

Сеявшие со слезами будут пожинать с возгласами радости.

6 О ня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.

С плачем несущий суму с семенами с радостью возвратится, неся свои снопы.