1 Р азрушителят възлезе пред лицето ти; Пази крепостта, бди за пътя, Стегни кръста си, уякчи силно мощта си.

Ниневия, против тебя поднимается разрушитель. Охраняй крепости, стереги дорогу, укрепляй себя, собери все свои силы.

2 П онеже Господ възстанови величието Яковово Като величието Израилево; Защото изтърсвачите ги изтърсиха, И повредиха лозовите им пръчки.

Господь восстановит величие Иакова подобно величию Израиля, хотя разрушители опустошили их и погубили их виноградные лозы.

3 Щ итът на силните му е боядисан червено, Яките мъже са облечени в червеникаво; Колесниците лъщят със стомана В деня, когато се приготовлява, И елховите копия се размахват ужасно.

Щиты бойцов его – красны, его воины в багряных одеждах. Сверкает металл колесниц в день, когда они приготовлены к бою, колышется лес копий.

4 К олесниците буйствуват из улиците, Блъскат се една с друга по площадите; Изгледът им е като факли, Тичат като светкавица.

Проносятся по улицам колесницы, мечутся по площадям. Они подобны пылающим факелам, как сверкающие молнии.

5 Т ой си припомнюва за юнаците си; но те се подплъзват в пътя си; Тичат към стените му, и покривалото се приготвя.

Царь Ассирии созывает своих лучших воинов, но они спотыкаются на ходу. Они устремляются к городским стенам, но против них уже возведены осадные сооружения.

6 Р ечните порти се отварят, И палата се разрушава.

Речные ворота распахнуты, и враг разрушает царский дворец.

7 Р ешено е да се плени Ниневия И да се пресели; И слугините й стенят като с гласа на гълъбите, Когато се бият по гърдите.

Решено: Ниневия будет обнажена и уведена в плен. Рабыни ее стонут, как голубки, и бьют себя в грудь.

8 Н о макар Ниневия да е била отдавна пълна с мъже като езеро с вода, пак те бягат; Макар да викат - Стойте! стойте! пак никой не погледва назад.

Ниневия – как убывающий водоем: словно прорвавшаяся вода, бегут из нее люди. «Стойте! Стойте!» – кричат им, но никто не возвращается.

9 О бирайте среброто, обирайте златото; Защото съкровищата й са безгранични, Има богатство от всякакви отбрани вещи.

Расхищайте серебро! Расхищайте золото! Нет конца их запасам и богатствам из сокровищниц.

10 Т я се изпразни, изтърси, и запустя; Сърцето се топи, и колената се удрят едно о друго, Болки има във всеки кръст, А лицата на всички са побледнели.

Разграблен, опустошен и разорен город. Сердца людей замирают от страха, колени трясутся, дрожат тела и у всех бледнеют лица.

11 Г де е ровът на лъвовете, И мястото гдето младите лъвове се хранеха, Гдето ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето, И нямаше кой да ги плаши?

Где же теперь Ниневия, что была как логово львов, как место, где выкармливают своих львят, по которому бродили лев, львица и львенок, и ничто их не пугало?

12 Г де е лъвът, който разкъсваше доволно за лъвчетата си, Давеше за лъвиците си, И пълнеше пещерите си с плячка, И рововете си с грабеж?

Лев растерзал достаточно добычи для своих детенышей и удавил жертву для своей львицы, наполнил добычею свои пещеры и жертвами – свое логово.

13 Е то, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще изгоря колесниците й всред дим, И мечът ще изпояде младите ти лъвове; Ще изтребя плячката ти от земята; И няма да се чуе гласът на пратениците ти.

– Я – против тебя! – возвещает Господь Сил. – Я сожгу в дыму твои колесницы, и меч истребит твоих молодых львов. Я не оставлю на земле добычи для тебя. И не будет больше слышен голос твоих посланников.