1 П ри това, Иосия направи пасха Господу в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните агнета.
Иосия устроил Пасху Господу в Иерусалиме, и в четырнадцатый день первого месяца закололи пасхального ягненка.
2 И той постави свещениците в длъжностите им, и ги насърчи да служат на Господния дом.
Он определил священникам их обязанности и ободрил их, чтобы им совершать служение Господнего дома.
3 И рече на осветените Господу левити, които поучаваха целия Израил: Положете светия ковчег в дома, който построи Израилевият цар Соломон, Давидовият син; няма да го носите вече на рамена; сега слугувайте на Господа вашия Бог и на людете Му Израил.
Он сказал левитам, наставникам всего Израиля, которые были посвящены Господу: – Поставьте священный ковчег в доме, который построил Соломон, сын царя Давида. Вам больше не нужно переносить его на своих плечах. Служите отныне Господу и Его народу, Израилю.
4 П ригответе се според бещините си домове, по отредите си, според предписанието на Израилевия цар Давида, и според предписанието на сина му Соломона;
Приготовьтесь к службе в доме по вашим кланам, в соответствии с указаниями, данными царем Израиля Давидом и его сыном Соломоном.
5 и стойте в светилището, според отделенията на бащините домове на братята си миряните, и за всяко нека има по един отдел от левитските бащини домове.
Стойте во святилище с группами левитов. Сделайте это для каждого клана, чтобы вы могли помочь людям.
6 И като заколите пасхалните агнета, осветете се, и пригответе за братята си, за да направят и те според Господното слово дадено чрез Моисея.
Заколите пасхальных ягнят, освятитесь и приготовьте ягнят для ваших соплеменников, исполняя все, что повелел через Моисея Господь.
7 И Иосия подари на людете за жертви овце, агнета и ярета, на брой тридесет хиляди, всичките за пасхалните жертви, за всички, които се намериха там, и три хиляди говеда; тия бяха от царския имот.
Иосия дал всему народу, который был там, общим счетом тридцать тысяч голов мелкого скота, ягнят и козлят для пасхальных приношений и три тысячи голов крупного скота. Все это из имущества царя.
8 И първенците му подариха на драго сърце на людете, на свещениците и на левитите. А управителите на Божия дом, Хелкия, Захария и Ехиил, подариха на свещениците за пасхалните жертви две хиляди и шестстотин агнета и ярета и триста говеда.
Его приближенные тоже добровольно жертвовали народу, священникам и левитам. Хелкия, Захария и Иехиил, ответственные за Божий дом, дали священникам для пасхальной жертвы две тысячи шестьсот голов мелкого скота и триста крупного.
9 С ъщо и Хонения и братята му Семаия, и Натанаил, и началниците на левитите, Асавия, Еиил и Иозавад, подариха на левитите за пасхалните жертви пет хиляди агнета и ярета и петстотин говеда.
Хонания со своими братьями Шемаей и Нафанаилом и вождями левитов Хашавией, Иеиелом и Иозавадом дали левитам пять тысяч голов мелкого скота и пятьсот голов крупного.
10 Т ака се приготви службата. Тогава свещениците застанаха на мястото си, и левитите по отредите си, според царската заповед.
Когда все было приготовлено к службе, священники встали на свои места, а левиты – по своим отделениям, как повелел царь.
11 И заклаха пасхалните агнета, и свещениците поръсиха кръвта, която вземаха от ръката на левитите, които и одраха жертвите.
Пасхальные ягнята были заколоты, и священники кропили переданной им кровью, пока левиты свежевали животных.
12 И отделиха частите за всеизгарянето, за да ги дадат според отделенията на бащините домове на людете, за да принесат Господу според предписанията в Моисеевата книга; така сториха и с говедата.
Они отложили предназначенное для всесожжения, чтобы потом раздать народу по семействам, для приношения Господу, как написано в книге Моисея. То же они сделали и с крупным скотом.
13 И опекоха пасхалните агнета с огън според наредбата; а светите жертви свариха в котли, в гърнета и в тави, и ги разделиха веднага помежду всичките люде.
Они испекли пасхальную жертву над огнем, по обычаю, сварили священные жертвы в котлах и поспешно раздали всему народу,
14 П осле приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, се занимаваха с принасяне всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци.
а после приготовили для себя и для священников, потому что священники, потомки Аарона, были заняты, принося всесожжения и жир животных до самой ночи. Поэтому левиты приготовили и для себя, и для священников, потомков Аарона.
15 И певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си, според заповедта на Давида, на Асафа, на Емана и на царския гледач Едутун; и вратарите пазеха на всяка порта; нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.
Музыканты, потомки Асафа, находились на местах, определенных им Давидом, Асафом, Еманом и царским провидцем Идутуном. Служащим у всех ворот не нужно было оставлять своих постов, потому что их собратья-левиты все приготовили для них.
16 И тъй, цялата Господна служба биде приготвена в същия ден, за да направят пасхата и да принесат всеизгарянията на Господния олтар, според заповедта на цар Иосия.
Так вся Господня служба была исполнена в тот день, чтобы отпраздновать Пасху и принести всесожжения на жертвеннике Господа, как повелел царь Иосия.
17 И израилтяните, които се намериха там, правиха в онова време пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.
Израильтяне, которые были там, праздновали в то время Пасху и семь дней отмечали праздник Пресных хлебов.
18 Т акава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуила; нито един от всичките Израилеви царе не беше направил такава пасха, каквато направиха Иосия, и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, които се намериха там, и ерусалимските жители.
Такой Пасхи, как эта, не праздновали в Израиле со дней пророка Самуила; и никто из царей Израиля не праздновал такой Пасхи, как праздновал Иосия со священниками, левитами и всем народом Иудеи и Израиля, который был там с жителями Иерусалима.
19 Т ая пасха стана в осемнадесетата година на Иосиевото царуване.
Эта Пасха отмечалась на восемнадцатом году правления Иосии. Смерть Иосии (4 Цар. 23: 28-30)
20 А след всичко това, когато Иосия беше наредил Божия дом, египетския цар Нехао възлезе за да воюва против Кархамис при реката Евфрат; и Иосия излезе против него.
После всего этого, когда Иосия привел дом Божий в порядок, Нехо, царь Египта, пошел войной на Каркемиш на Евфрате, и Иосия выступил, чтобы встретиться с ним в бою.
21 А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов? Не ида днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.
Но Нехо послал к нему вестников, говоря: – Что за распря у нас с тобой, царь Иудеи? Я сегодня иду не на тебя, но на дом, с которым враждую. Бог велел мне торопиться, так что не противься Богу, Который со мною, иначе Он погубит тебя.
22 О баче Иосия не отвърна лицето си от него, но преличи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.
Но Иосия не ушел, а переоделся, чтобы сразиться с ним. Он не послушал того, что Нехо сказал по повелению Бога, но пошел сразиться с ним на равнине Мегиддо.
23 И стрелците устрелиха цар Иосия; и царят рече на слугите си: Изведете ме от тук, защото съм тежко ранен.
Лучники попали в Иосию, и он сказал своим слугам: – Уведите меня, я тяжело ранен.
24 И тъй, слугите му го изведоха из колесницата, та го качиха на втората му колесница, и докараха го в Ерусалим; и умря, и биде погребан в гробищата на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалееха за Иосия.
Они взяли его из его колесницы, положили в другую колесницу, которая у него была, привезли в Иерусалим, и там он умер. Его похоронили в гробницах его предков, и вся Иудея и Иерусалим оплакивали его.
25 С ъщо и Еремия плака за Иосия; и всичките певци и певици до днес напомнюват Иосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израиля; и ето, те са написани в Плача.
Иеремия сложил плач по Иосии, и до сегодняшнего дня певцы и певицы вспоминают об Иосии в плачах. Они вошли в Израиле в обиход и записаны в «Книге плачей».
26 А останалите дела на Иосия, и добродетелите му сторени според предписаното в Господния закон,
Прочие события правления Иосии и его добрые дела, совершенные по написанному в Господнем Законе, –
27 и делата му, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.
все события от первых до последних записаны в «Книге царей Израиля и Иудеи».