1 К ак почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици,
О, как поблекло золото! Как потускнело золото наилучшее! Драгоценные камни святилища разбросаны по всем перекресткам улиц.
2 Д рагоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!
Драгоценные сыны Сиона, некогда равноценные чистейшему золоту, теперь приравниваются к глиняной посуде, изделию рук горшечника.
3 Д аже чакалите подават съсци и кърмят малките си; А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;
Даже шакалы сосцы дают, чтобы кормить своих детенышей, но мой народ стал жесток, подобно страусам в пустыне.
4 З ащото езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.
От жажды язык младенца прилипает к нёбу его, дети просят хлеба, но никто им его не дает.
5 О ния, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.
Кто привык к изысканным яствам, выброшен на улицу, кто в роскоши воспитан копается в кучах мусора.
6 З ащото наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали човешки ръце.
Наказание народа моего превышает наказание Содома, который был разрушен мгновенно, и руки человеческие даже не коснулись его.
7 Б лагородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;
Вожди Иерусалима были чище снега, белее молока, тела их были румянее кораллов, на вид были подобны сапфирам.
8 А сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.
А сейчас они чернее копоти, их не узнают на улицах, кожа их сморщилась на костях их, иссохла, словно дерево.
9 П о-щастливи бяха убитите от меч, нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат, прободени, от липса на полските произведения.
Те, кто погиб от меча, счастливее умирающих от голода. Испытывая муки голода, изнемогают они от недостатка полевых плодов.
10 Р ъцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,
Своими руками любящие матери варили собственных детей; младенцы стали пищей во время гибели моего народа.
11 Г оспод извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв, Запали огън в Сион, който изпояде основите му.
Господь выплеснул все негодование Свое, Он излил пылающий гнев Свой и зажег в Сионе огонь, который пожрал основания его.
12 З емните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.
Не верили ни цари земные, ни все жители мира, что неприятель войдет в ворота Иерусалима.
13 А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.
Но это случилось из-за грехов его пророков и беззаконий его священников, которые проливали в нем кровь праведников.
14 Т е се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можаха да се допират до дрехите им.
Теперь они, как слепые, бродят по улицам, оскверненные кровью, так что никто не осмеливается прикоснуться к ним.
15 О тстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече с нас.
«Уходите, нечистые! – кричат им, – уходите прочь, не прикасайтесь!» И тогда они исчезают и начинают скитаться между народами, а им и там говорят: «Вы не можете здесь оставаться».
16 Г невът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.
Господь Сам рассеял их, Он больше не смотрит за ними. Священникам не оказывают уважение, и старцам – милости.
17 И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.
Глаза наши утомились, напрасно ожидая помощи; с наших башен мы ожидали народ, который не мог спасти нас.
18 П ричакват стъпките ни, така че да не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.
На каждом шагу подстерегали нас, так что мы не могли ходить по улицам нашим. Приблизился наш конец, число наших дней сочтено: пришел наш конец.
19 О ния, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.
Наши преследователи были быстрее орлов в небе. Они гонялись за нами по горам, подкарауливали нас в пустыне.
20 П омазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.
Дыхание нашей жизни – царь наш, помазанник Господа, – пойман в их ловушки. А мы говорили, что под его тенью мы будем жить среди народов.
21 Р адвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.
Радуйся пока и веселись, дочь Эдома, живущая в земле Уц! Но и до тебя дойдет чаша, напьешься допьяна и обнажишься.
22 С върши се наказанието за беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.
О дочь Сиона! Наказание твое скоро закончится, Он не продлит изгнание твое. А тебя, дочь Эдома, Он накажет за беззакония твои и откроет все грехи твои.