1 С лед това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, на брой тридесет хиляди души.
Давид снова собрал тридцать тысяч людей Израиля, выбранных им.
2 И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, дето се намираше, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.
Вместе со всеми своими людьми он отправился из Баала иудина, чтобы перенести оттуда ковчег Бога, называемый по Имени Господа Сил, Который восседает на херувимах.
3 И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,
Они поставили Божий ковчег на новую повозку и вывезли его из дома Авинадава, что на холме. Узза и Ахио, сыновья Авинадава, везли новую повозку
4 к ато Ахия вървеше пред ковчега, а Оза край него.
с Божьим ковчегом, и Ахио шел перед ковчегом.
5 А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.
Давид и весь дом Израиля изо всех сил веселились перед Господом, пели песни и играли на арфах, лирах, бубнах, трещотках и тарелках.
6 А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.
Когда они дошли до гумна Нахона, Узза протянул руку, чтобы поддержать Божий ковчег, потому что волы споткнулись.
7 И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.
Господь воспылал гневом на Уззу, и Бог поразил его там за дерзновение, и он умер там у Божьего ковчега.
8 И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза+, както се нарича и до днес.
Давид рассердился из-за того, что Господь прорвался гневом на Уззу, и до сегодняшнего дня то место называется Парец-Узза.
9 И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?
В тот день Давид устрашился Господа; он сказал: – Как же можно принести ко мне ковчег Господа?
10 З атова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.
Он не хотел брать ковчег Господа к себе в Город Давида, но отвез его в дом гатянина Овид-Эдома.
11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.
Ковчег Господа оставался в доме Овид-Эдома из Гата три месяца, и Господь благословил его и всех его домашних.
12 И звестиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.
Царю же Давиду сказали: – Господь благословил домашних Овид-Эдома и все, что у него, из-за ковчега Божьего. Тогда Давид пошел и с радостью перенес Божий ковчег из дома Овид-Эдома в город Давида.
13 И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени телци.
Через каждые шесть шагов, которые делали несущие ковчег Господа, он приносил в жертву быка и упитанного теленка.
14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.
Одетый в льняной эфод Давид изо всех сил плясал перед Господом.
15 Т ака Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.
Так он и весь дом Израиля перенесли ковчег Господа с радостными криками под звуки рогов.
16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца на, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.
Когда ковчег Господа вносили в Город Давида, Михаль, дочь Саула, глядела из окна. Увидев царя Давида, который прыгал и плясал перед Господом, она уничижила его в своем сердце.
17 И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.
А ковчег Господа принесли и поставили на свое место в шатре, который разбил для него Давид. Давид принес Господу жертвы всесожжения и жертвы примирения.
18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.
Закончив приносить жертвы всесожжения и жертвы примирения, он благословил народ во Имя Господа Сил.
19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера вино и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.
Затем он раздал всему народу, всему множеству израильтян – и мужчинам, и женщинам – по одной лепешке, по куску жареного мяса и по связке изюма. После этого весь народ разошелся по своим домам.
20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
Когда Давид вернулся домой, чтобы благословить своих домашних, Михаль, дочь Саула, вышла встретить его и сказала: – Как отличился сегодня царь Израиля, обнажившись на глазах у рабынь своих слуг, словно какой-то непристойный человек!
21 А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.
Давид сказал Михаль: – Это было перед Господом, Который предпочел меня твоему отцу или кому-либо из его дома. Он поставил меня правителем над Израилем, народом Господа. Я и впредь буду веселиться перед Господом.
22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а то слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.
Я стану еще недостойнее и буду еще ничтожнее в своих собственных глазах. Но те рабыни, о которых ты говорила, будут меня чтить.
23 З атова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.
У Михаль, дочери Саула, не было детей до дня ее смерти.