1 ( По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,

Твердо надеялся я на Господа, и Он склонился ко мне и услышал мой крик.

2 И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;

Он поднял меня из страшной пропасти, из зыбкой трясины. Он поставил ноги мои на камень и стопы мои утвердил.

3 т ури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.

Он вложил мне в уста новую песнь – хвалу нашему Богу. Увидят многие и устрашатся, и будут на Господа уповать.

4 Б лажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонен към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,

Блажен тот человек, кто надежду свою возлагает на Господа, кто не обращается к гордым и к уклоняющимся ко лжи.

5 Г осподи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бях поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават всяко преброяване

Многочисленны, Господи, мой Бог, чудеса, которые Ты сотворил, и замыслы Твои о нас! Кто с Тобою сравнится! Я бы стал возвещать о них и рассказывать, но их больше, чем можно счесть.

6 В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши за мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

Не захотел Ты ни жертв, ни даров, но Ты открыл мне уши. Ты не потребовал ни всесожжения, ни жертвы за грех.

7 Т огава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата и предписано на мене);

Тогда я сказал: «Вот, я иду, как и написано в свитке обо мне.

8 Д раго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

Бог мой, я желаю волю Твою исполнить, и в сердце моем Твой Закон».

9 П рогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.

В большом собрании я возвещал Твою праведность; я не удерживал своих уст – Ты это знаешь, Господи.

10 П равдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

Я не скрыл Твоей праведности в своем сердце, но возвещал верность Твою и спасение. Я не таил Твою милость и истину перед большим собранием.

11 Г осподи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

Не удерживай, Господи, щедрот Твоих от меня, пусть милость Твоя и истина охраняют меня непрестанно.

12 З ащо са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпада.

Ведь беды окружили, и нет им числа; грехи мои мной овладели, и не могу я видеть. Их больше, чем волос на моей голове; храбрость меня оставила.

13 Б лаговоли, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

Господи, да будет угодно Тебе избавить меня! Поспеши мне на помощь, Господи!

14 Н ека се посрамят и се смутят заедно всички Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

Пусть все, кто ищет жизни моей, будут пристыжены и посрамлены. Пусть все, кто хочет моей погибели, в бесчестии повернут назад.

15 Н ека се смеят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!

Пусть ужаснутся своему позору говорящие мне: «Ага! Ага!»

16 Н ека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.

Пусть ликуют и радуются о Тебе все ищущие Тебя. Пусть те, кто любит Твое спасение, говорят непрестанно: «Велик Господь!»

17 А з съм сиромах и немощен, Но Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.

Я же беден и нищ, пусть Владыка позаботится обо мне. Ты – помощь моя и мой избавитель. Бог мой, не замедли!