1 А ко говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

Если я говорю языками человеческими и ангельскими, но во мне нет любви, то я в таком случае не что иное, как звенящая медь, как бряцающие тарелки.

2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

Если у меня есть дар пророчества и я знаю все тайны, если мне даны все знания и у меня есть вера, способная передвигать горы, а нет любви, то я ничто.

3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

Если я раздам все свое имущество и отдам мое тело на сожжение, но во мне нет любви, то ничто мне не поможет.

4 Л юбовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

Любовь терпелива, добра, она не завидует и не хвалится, она не гордится,

5 н е безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

не может быть грубой, она не ищет выгоды себе, она не вспыльчива и не помнит зла.

6 н е се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

Любовь не радуется неправде, но радуется истине.

7 в сичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Она все покрывает, всему верит, всегда надеется, все переносит.

8 Л юбовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Любовь не перестанет существовать никогда, хотя и пророчества прекратятся, и языки умолкнут, и дар знания прекратится.

9 З ащото отчасти знаем и отчасти проракуваме;

Ведь наши знания неполны, и наши пророчества частичны,

10 н о когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

и когда наступит совершенство, тогда все частичное исчезнет.

11 К огато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

Когда я был ребенком, я и говорил как ребенок, я и мыслил по-детски и рассуждал по-детски. Но когда я стал взрослым, то оставил все детское позади.

12 З ащото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.

Мы сейчас видим неясно, как отражение в тусклом зеркале, тогда же увидим лицом к лицу. Сейчас я знаю лишь отчасти, тогда же буду знать так же совершенно, как меня знает Бог.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

А сейчас существуют эти три: вера, надежда и любовь, но важнее из них – любовь.