1 А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),
В тринадцатый день двенадцатого месяца, месяца адара, должен был исполниться данный царем указ. В этот день враги иудеев надеялись взять над ними верх, но вышло наоборот, и иудеи сами восторжествовали над своими ненавистниками.
2 ю деите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.
Иудеи собрались в своих городах во всех провинциях царя Ксеркса, чтобы напасть на тех, кто желал им зла. Никто не мог им противостоять, потому что люди всех других народов боялись их.
3 И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.
А все князья провинций, наместники провинций, наместники областей и царские управители помогали иудеям, потому что их объял страх перед Мардохеем.
4 П онеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.
Мардохей возвысился при дворе; слава о нем шла по всем провинциям – ведь он становился все могущественнее и могущественнее.
5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.
Иудеи разили своих врагов мечом, убивая и истребляя их, и делали со своими ненавистниками все, что хотели.
6 И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже.
В крепости Сузы иудеи убили и истребили пятьсот человек.
7 У биха и Фарсандата, Далфона, Аспата,
Они убили и Паршандату, Далфона, Аспату,
8 П ората, Адалия, Аридата,
Порату, Адалью, Аридату,
9 Ф армаста, Арисая, Аридая и Ваезета,
Пармашту, Арисая, Аридая и Вайзату
10 д есетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха.
– десятерых сыновей Амана, сына Аммедаты, врага иудеев. Но они не протянули рук за добычей.
11 Н а същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса,
О числе убитых в крепости Сузы в тот же день доложили царю.
12 ц арят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни.
Царь сказал царице Есфири: – В крепости Сузы иудеи убили и истребили пятьсот человек и десятерых сыновей Амана. Что же они сделали в остальных царских провинциях? Итак, проси, чего хочешь, и будет тебе дано. Какова бы ни была твоя просьба, она будет исполнена.
13 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.
– Если царю угодно, – ответила Есфирь, – разреши иудеям в Сузах исполнять сегодняшний указ и завтра, а Амановых сыновей пусть повесят на виселице.
14 И царят заповяда да стане така; и издаде с указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.
И царь повелел, чтобы это было исполнено. В Сузах был дан указ, и десятерых сыновей Амана повесили.
15 И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха.
Сузские иудеи собрались вместе в четырнадцатый день месяца адара и предали в Сузах смерти триста человек, но не протянули рук за добычей.
16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха.
Тем временем остальные иудеи, которые находились в царских провинциях, тоже собрались, чтобы защищаться и избавиться от своих врагов. Они убили из них семьдесят пять тысяч, но не протянули рук за добычей.
17 Т ова стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.
Это случилось в тринадцатый день месяца адара, а в четырнадцатый день они отдыхали и сделали его днем пиршеств и радости.
18 Н о юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.
Но иудеи в Сузах собирались в тринадцатый и четырнадцатый день, а в пятнадцатый отдыхали и сделали его днем пиршеств и радости.
19 Е то защо юдеите селяни, които живееха в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, ден за увеселение и за пируване, и добър ден, и ден за пращане подаръци едни на други.
Вот почему иудеи поселений – те, что живут в неукрепленных городах, – соблюдают четырнадцатый день месяца адара как день радости и пиршеств, как праздник, когда они посылают друг другу съестные дары. Установление праздника Пурим
20 Т огава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,
Мардохей записал эти события и послал письма ко всем иудеям во всех провинциях царя Ксеркса, и ближних, и дальних,
21 с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,
чтобы они ежегодно праздновали четырнадцатый и пятнадцатый дни месяца адара,
22 к ато дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.
как время, когда иудеи избавились от своих врагов, и как месяц, когда их скорбь обратилась в радость, а их плач – в праздник. Он написал им, чтобы они соблюдали эти дни как дни пиршеств и радости, и посылали друг другу съестные дары и подарки бедным.
23 И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,
Так у иудеев появился этот обычай – делать то, что написал Мардохей.
24 п о причина на агагецът Аман, син на Амедата, неприятелят на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребие) да ги погуби и да ги изтреби;
Ведь агагитянин Аман, сын Аммедаты, враг всех иудеев, замышлял против них, чтобы погубить их, и бросал пур (то есть жребий) об их искоренении и погибели.
25 к огато обаче, Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.
Но когда Есфирь предстала перед царем, он отдал письменные повеления, чтобы злой замысел, который Аман задумал против иудеев, обратился против него самого, и чтобы его и его сыновей повесили на виселице.
26 З атова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,
(Так эти дни были названы Пурим, от слова пур.) Из-за этого письма и из-за того, что они сами видели, и что с ними произошло,
27 ю деите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година;
иудеи установили такой обычай для себя, для своих потомков и для всех, кто бы к ним ни присоединился, непременно соблюдать эти два дня каждый год, как было записано, и в установленное время.
28 и тия дни да са помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка области във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомците им.
Эти дни следует помнить и соблюдать в каждом поколении, в каждой семье, в каждой провинции и в каждом городе. Эти дни Пурима не должны отменяться у иудеев, и память о них не должна исчезнуть у их потомков.
29 Т огава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеина Мардохей писаха втори път със силно наблягане за да утвърдят написаното за Пурима.
Царица Есфирь, дочь Авихаила, вместе с иудеем Мардохеем, со всей властью написали подтверждение этому второму письму о Пуриме.
30 П ри това, Мардохей прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,
А иудеям в ста двадцати семи провинциях царства Ксеркса были разосланы письма с пожеланием мира и безопасности,
31 з а да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен на постите и плача си.
чтобы учредить эти дни Пурима в должное время, как предписали иудеям иудей Мардохей и царица Есфирь, и как сами они постановили для себя и своих потомков относительно времен поста и сетования.
32 И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата.
Повеление Есфири подтвердило эти установления о Пуриме, и это было записано в свиток.