1 К олко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

Как красивы ноги твои в сандалиях, дочь знатного рода! Изгиб твоих бедер, как ожерелье, дело рук искусного мастера.

2 П ъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;

Пупок твой, словно круглая чаша, в которой не истощается ароматное вино; живот твой – ворох пшеницы, окруженный лилиями.

3 Д вете ти гърди са като две сърнета близнета;

Груди твои, как два олененка, как двойня газели.

4 Ш ията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

Шея твоя, как башня из слоновой кости. Глаза твои бездонные, как озерки в Хешбоне, что у ворот Бат-Раббима. Нос твой, словно башня Ливанская, обращенная к Дамаску.

5 Г лавата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.

Голова твоя величественна, как гора Кармил, и твои вьющиеся волосы отливают пурпуром; царь пленен твоими кудрями.

6 К олко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!

Как прекрасна ты, как мила, любовь моя, твоим очарованием!

7 Т ова твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

Твой стан, подобен пальме, и груди твои, как гроздья ее плодов.

8 Р екох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,

Я сказал: «Залезу я на пальму эту, ухвачусь за плоды ее». Пусть будут груди твои гроздьями винограда, аромат дыхания твоего – ароматом яблок,

9 И устата+ ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

а уста твои – лучшим вином. Она: – Пусть течет вино это к моему возлюбленному, течет нежно в уста спящих.

10 А з съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

Я принадлежу моему возлюбленному, и он желает меня.

11 Д ойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

Пойдем, возлюбленный мой, выйдем в поле, проведем ночь в селениях.

12 Д а осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

Ранним утром пойдем в виноградники, посмотрим, распустилась ли виноградная лоза, раскрылись ли почки ее, расцвели ли гранатовые деревья. Там я подарю тебе ласки мои.

13 М андрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

Мандрагоры источают свой аромат, и у дверей наших – разные превосходные плоды, новые и старые, которые я сберегла для тебя, возлюбленный мой!