Съдии 5 ~ Книга Судей 5

picture

1 В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

В тот день Девора и Варак, сын Авиноама, спели такую песнь:

2 З а гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

«Вожди повели Израиль, народ пошел добровольно – славьте Господа!

3 Ч уйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

Слушайте, цари! Внимайте, правители! Господу буду петь, буду играть пред Господом, Богом Израиля.

4 Г осподи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

Когда вышел Ты, Господи, из Сеира, когда выступил Ты из земли Эдома, – дрожала земля, и с неба лило, облака изливали воду.

5 П ланините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

Горы дрожали пред Господом, перед Тем, Кто с Синая, пред Господом, Богом Израиля.

6 В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

В дни Шамгара, сына Анафа, в дни Иаили пути опустели, и ходившие прежде дорогой прямой пускались в обход.

7 П рестанаха управниците в Израиля, престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

Обезлюдели в Израиле села, обезлюдели, пока не явилась, не восстала я, Девора, мать в Израиле.

8 И збраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесетте хиляди в Израиля?

Избрали новых богов – вот и война у ворот, и ни щита, ни копья не видно у сорока тысяч в Израиле.

9 С ърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

Сердце мое с вождями Израиля, с добровольцами из народа. Славьте Господа!

10 В ие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

Вы, кто ездит на белых ослицах, кто сидит на коврах, кто ходит по дороге, пойте песнь!

11 Д алеч от кипежа на стрелците, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

И под голос стрелков из луков у колодцев идет разговор о Господних победах, о победах в Израиле Его народа. И тогда Господень народ устремился к воротам.

12 С ъбуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

“Вставай, вставай, Девора! Вставай, вставай, песню пой! Поднимайся, Варак, уводи своих пленных, сын Авиноама!”

13 Т огава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

И тогда уцелевшие собрались к вельможам; Господень народ собрался ко мне против сильных.

14 К оито са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

От Ефрема пришли укоренившиеся в земле Амалика, и следом за тобой, Вениамин, с твоим народом. От Махира пришли вожди, от Завулона – держащие жезл полководца.

15 И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

С Деворою шли князья Иссахара – да, остался Иссахар Вараку верен, и за ним они ринулись в долину. А в кланах Рувима большое колебание.

16 З ащо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

Что же мешкал ты среди овчарен, как стада собирают свистом, слушал? Да, Рувима кланы в большом колебании.

17 Г алаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

Галаад прижился за Иорданом. Дан – зачем у кораблей он засиделся? Асир остался на побережье и живет у своих пристаней.

18 З авулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните+ места на полето,

А народ Завулона рисковал жизнью, и с ним Неффалим на высотах поля.

19 Д ойдоха царете, воюваха; Тогас воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

Явились цари, сразились. Сразились, цари Ханаана, в Таанахе, у вод близ Мегиддо, да не взяли серебряных трофеев.

20 О небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

Звезды с небес сражались, с путей своих сражались с Сисарой.

21 Р еката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

Река Кишон прочь их унесла, древняя река, река Кишон. Вперед, душа! Будь сильна!

22 Т огаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

И грохотали коней копыта в галопе, в галопе его жеребцов.

23 К ълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчива кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

“Прокляните Мероз, – сказал Ангел Господень. – Жителей его прокляните страшно, ведь они не пришли на помощь Господу, на помощь Господу против сильных”.

24 Б лагословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.

Благословенна средь женщин будь, Иаиль, кенея Хевера жена, благословенна средь женщин, живущих в шатрах.

25 В ода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

Просил он воды – подала молока, в величественной чаше, вельможи достойной, принесла ему сливки.

26 Р ъката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

Руку свою протянула за колышком, правую – за молотком ремесленника. Поразила Сисару, голову ему разбила, раздробила, пронзила висок.

27 П ри нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

К ногам ее он склонился, упал, лежал. К ногам ее он склонился, упал, да, где склонился, там и упал – мертвым.

28 С исаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

Мать Сисары из окна глядит, причитает из-за решетки оконной: “Что ж его колесницы так долго нет? Что же стук колесниц его медлит?”

29 М ъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя давеше отговор на себе си:

А мудрейшие из женщин придворных отвечают ей – да и сама все время твердит она себе:

30 Н е са ли намерили да делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани от двете страни, за шиите на момите взети в корист.

“Не добычу ли берут они и делят: по девице на воина иль по две, пеструю одежду для Сисары, пеструю, расшитую одежду, богато расшитую одежду мне на плечи – всю эту добычу?”

31 Т ака да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.

Так да погибнут все враги Твои, Господи! А те, кто любит Тебя, да будут как солнце, когда оно поднимается во всей своей силе». И земля покоилась в мире сорок лет.