1 П ак Господното слово дойде към мене и рече:

Было ко мне слово Господа:

2 И ти, сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:

– Сын человеческий, подними плач о Тире.

3 Т и, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.

Скажи Тиру, расположенному у морских ворот, купцу народов на многих берегах: Так говорит Владыка Господь: «Тир, ты говоришь: ”Моя красота совершенна”.

4 П ределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

Домом твоим было открытое море; твои зодчие довели красоту твою до совершенства.

5 Н аправиха всичките дъски на корабите ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан, за да ти направят мачти.

Доски твои они изготовили из сосен Сенира; для мачты твоей они взяли ливанский кедр.

6 Н аправиха веслата ти от Васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските острови.

Из башанских дубов смастерили они твои весла; из кипариса что с кипрских берегов сделали твою палубу, выложив слоновой костью.

7 О т висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво от островите на Елиса, бе покрова ти.

Из полотен льняных были твои паруса, из расшитого льна Египта; были они твоим флагом. Из голубых и пурпурных тканей, с берегов Элиши были сделаны твои тенты.

8 Ж ителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

Сидоняне и арвадяне были твоими гребцами, а твои ловкие юноши, о Тир, были твоими кормчими.

9 С тарейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе корабите ти; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.

Из Гевала опытные ремесленники были твоими плотниками, конопатили швы твоей обшивки. Все морские суда с моряками приходили к тебе за товаром.

10 П ерсийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

Мужчины из Персии, Лидии Ливии были воинами в твоем войске. Они вешали на твои стены щиты и шлемы, придавая тебе величие.

11 А рвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

Мужчины Арвада и Хелеха стояли на стенах твоих повсюду; мужчины Гаммада стояли на твоих башнях. Щитами своими они стены твои увешали. Они довели красоту твою до совершенства.

12 Т арсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

– Таршиш торговал с тобой, потому что ты был несметно богат. Он давал в обмен на твои товары серебро, железо, олово и свинец.

13 Я ван, Тувал, и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

Греция, Тувал и Мешех вели с тобой торговлю. Они давали в обмен на твои товары рабов и бронзовую утварь.

14 О ния от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне, и мъски.

Жители Бет-Тогармы давали в обмен на твои товары тягловых и боевых коней и мулов.

15 Д еданските мъже търгуваха с тебе, търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.

Роданитяне вели с тобой торговлю; многие побережья были твоими базарами. Они расплачивались с тобой слоновой костью и черным деревом.

16 С ирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

Арам торговал с тобой, потому что у тебя было много добра. Он давал в обмен на твои товары бирюзу, пурпурные ткани, вышитые изделия, тонкий лен, кораллы и рубины.

17 Ю да и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.

Иудея и Израиль вели с тобой торговлю. Они давали в обмен на твои товары пшеницу из Миннита и сласти, мед, оливковое масло и бальзам.

18 Д амаск търгуваше с тебе, поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.

Дамаск торговал с тобой вином из Хелбона и шерстью из Цахара, потому что у тебя было много добра и несметных богатств.

19 В едан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и благоуханна тръстика бяха между стоките ти.

Данитяне и греки из Узала покупали твои товары. Они давали в обмен на них кованое железо, кассию и благовонный тростник.

20 Д едан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

Дедан торговал с тобой попонами для верховой езды.

21 А равия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овце и козли.

Аравия и властители Кедара были твоими покупателями. Они торговали с тобой ягнятами, баранами и козлами.

22 Т ърговците на Шева и на Рама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни, и злато.

Купцы Шевы и Раамы вели с тобой торговлю. Они давали в обмен на твои товары лучшие из пряностей, драгоценные камни и золото.

23 Х аран, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад, търгуваха с тебе.

Харран, Хане и Еден и купцы Шевы, Ассирии и Хилмада вели с тобой торговлю.

24 Т ия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. Тия бяха между търговците ти.

На твоем рынке они вели с тобой торговлю дорогой одеждой, голубыми тканями, шитьем и разноцветными коврами, которые были надежно связаны веревками.

25 Т арсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.

– Таршишские корабли перевозили твои товары. Ты был нагружен тяжелой кладью над бездной морскою.

26 Т воите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.

В открытое море гребцы тебя вывели. Восточный ветер разбил тебя над бездной морскою.

27 Б огатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха корабите ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.

Твои богатства, добро и товары, твои мореходы и кормчие с плотниками, торговцы и все твои воины со всеми, кто был на борту, канут в морскую бездну в день твоего крушения.

28 П редместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

Берега содрогнутся от воплей твоих кормчих.

29 И всичките веслари, моряците, и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,

Все, кто сидит на веслах, сойдут со своих кораблей. Мореходы со всеми кормчими встанут на берегу.

30 и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;

Примутся громко сетовать о тебе и горестно причитать. Они посыплют головы пеплом и вываляются в пыли;

31 щ е оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

обреют головы из-за тебя и наденут рубище. Они станут с мукой в сердце тебя оплакивать горестным плачем;

32 И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?

горюя, затянут скорбную песню, оплакивая тебя: “Кто был словно замолчавший Тир, над бездной морской?“

33 К огато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия ти обогатяваше земните царе.

Когда приходили с моря твои товары, ты насыщал многочисленные народы. Несметным твоим богатством и твоей торговлей обогащал ты царей земли.

34 С ега като си разбит в моретата в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.

А теперь ты морем разбит в безднах водных; твои товары и все твои люди потонули вместе с тобой.

35 В сичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

Все живущие на побережье ужаснулись твоей судьбе. Их цари от страха дрожат, лица ужасом исказились.

36 Т ърговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.

Торговцы других народов освистывают тебя. Ты встретил страшный конец. Не будет тебя вовеки.