Естир 3 ~ Есфирь 3

picture

1 С лед това, цар Асуир повиши Амана, син на агегеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над столовете на всичките първенци, които бяха около него.

Спустя некоторое время, царь Ксеркс возвысил агагитянина Амана, сына Аммедаты, возвеличив его и дав ему почетное место выше, чем у всех прочих своих сановников.

2 И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така в него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.

Все царские чиновники у царских ворот преклоняли колени и воздавали Аману честь, потому что так постановил о нем царь. Но Мардохей не преклонял колен и не воздавал ему честь.

3 З атова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед?

Царские чиновники у царских ворот спрашивали Мардохея: – Почему ты нарушаешь царское повеление?

4 А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като из беше явил, че е юдеин, та не се покорява на заповедта.

Они говорили ему так изо дня в день, но он их не слушал. Тогда они донесли об этом Аману, чтобы посмотреть: станет ли он терпеть поведение Мардохея – ведь он рассказал им, что он иудей.

5 И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.

Увидев, что Мардохей не преклоняет колен и не воздает ему честь, Аман исполнился ярости.

6 Н о мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, сиреч, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира.

Но, узнав из какого Мардохей народа, он не остановился на мысли убить лишь его одного. Вместо этого Аман стал искать способ погубить весь народ Мардохея – иудеев – по всему царству Ксеркса.

7 В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуира, хвърлиха пур (сиреч, жребие) пред Амана последователно за всеки ден от всеки месец, дори до дванадесетия месец, който е месец Адар.

В двенадцатом году правления царя Ксеркса, в первом месяце, месяце нисане, бросали перед Аманом «пур», что означает «жребий», чтобы выбрать день и месяц. И жребий пал на двенадцатый месяц, месяц адар.

8 Т огава Аман рече на цар Асуира: Има едни люде пръснати и разсеяни между племената по всичките области на твоето царство; и законите им различават от законите на всичките люде, и те не пазят царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.

Аман сказал царю Ксерксу: – Есть некий народ, разбросанный и рассеянный между народами во всех провинциях твоего царства; их законы отличаются от законов прочих людей, а законов царя они не соблюдают. Нельзя царю терпеть их.

9 А ко е угодно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръката на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.

Если угодно царю, пусть выйдет указ, чтобы их погубить, а я отвешу десять тысяч талантов серебра в руки царских казначеев, чтобы они внесли его в царскую сокровищницу.

10 И царят извади пръстена си от ръката си та го даде на Амана, сина на агегеца Амедата, неприятеля на юдеите.

Царь снял с пальца свой перстень и отдал агагитянину Аману, сыну Аммедаты, врагу иудеев.

11 И царят рече на Амана: Дава ти се среброто, тоже и тия люде, да направиш с тях както обичаш.

– И этот народ, и его серебро твои, – сказал царь Аману. – Делай с ними, что тебе угодно.

12 И така, на тринадесетия ден, от първия месец, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на управителите на всяка област, и на първенците на всеки народ, във всяка област, според, азбуката им, и на всеки народ, според езика му; в името на цар Асуира се писа, и се подпечата с царския пръстен.

В тринадцатый день первого месяца были призваны царские писари. Письменами каждой провинции и на языке каждого народа они записали все приказы Амана царским сатрапам, наместникам провинций и князьям различных народов. Они были написаны от имени самого царя Ксеркса и запечатаны его перстнем.

13 И писма се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да погубят, да избият, и да изтребят всичките юдеи, млади и стари, деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.

Письма были разосланы через гонцов во все царские провинции с приказом погубить, уничтожить и искоренить всех иудеев – молодых и старых, женщин и маленьких детей – в один день, тринадцатый день двенадцатого месяца, месяца адара, и разграбить их имущество.

14 П репис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови за оня ден.

Копию указа должны были дать как закон в каждой провинции и объявить во всеуслышание людям всякого народа, чтобы они были готовы к этому дню.

15 Б ързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.

По приказу царя гонцы поспешно отправились в путь, как только указ был оглашен в крепости Сузы. Царь и Аман сели пировать, а город Сузы был объят смятением.