1 С пустя некоторое время, царь Ксеркс возвысил агагитянина Амана, сына Аммедаты, возвеличив его и дав ему почетное место выше, чем у всех прочих своих сановников.
След това, цар Асуир повиши Амана, син на агегеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над столовете на всичките първенци, които бяха около него.
2 В се царские чиновники у царских ворот преклоняли колени и воздавали Аману честь, потому что так постановил о нем царь. Но Мардохей не преклонял колен и не воздавал ему честь.
И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така в него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.
3 Ц арские чиновники у царских ворот спрашивали Мардохея: – Почему ты нарушаешь царское повеление?
Затова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед?
4 О ни говорили ему так изо дня в день, но он их не слушал. Тогда они донесли об этом Аману, чтобы посмотреть: станет ли он терпеть поведение Мардохея – ведь он рассказал им, что он иудей.
А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като из беше явил, че е юдеин, та не се покорява на заповедта.
5 У видев, что Мардохей не преклоняет колен и не воздает ему честь, Аман исполнился ярости.
И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.
6 Н о, узнав из какого Мардохей народа, он не остановился на мысли убить лишь его одного. Вместо этого Аман стал искать способ погубить весь народ Мардохея – иудеев – по всему царству Ксеркса.
Но мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, сиреч, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира.
7 В двенадцатом году правления царя Ксеркса, в первом месяце, месяце нисане, бросали перед Аманом «пур», что означает «жребий», чтобы выбрать день и месяц. И жребий пал на двенадцатый месяц, месяц адар.
В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуира, хвърлиха пур (сиреч, жребие) пред Амана последователно за всеки ден от всеки месец, дори до дванадесетия месец, който е месец Адар.
8 А ман сказал царю Ксерксу: – Есть некий народ, разбросанный и рассеянный между народами во всех провинциях твоего царства; их законы отличаются от законов прочих людей, а законов царя они не соблюдают. Нельзя царю терпеть их.
Тогава Аман рече на цар Асуира: Има едни люде пръснати и разсеяни между племената по всичките области на твоето царство; и законите им различават от законите на всичките люде, и те не пазят царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.
9 Е сли угодно царю, пусть выйдет указ, чтобы их погубить, а я отвешу десять тысяч талантов серебра в руки царских казначеев, чтобы они внесли его в царскую сокровищницу.
Ако е угодно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръката на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.
10 Ц арь снял с пальца свой перстень и отдал агагитянину Аману, сыну Аммедаты, врагу иудеев.
И царят извади пръстена си от ръката си та го даде на Амана, сина на агегеца Амедата, неприятеля на юдеите.
11 – И этот народ, и его серебро твои, – сказал царь Аману. – Делай с ними, что тебе угодно.
И царят рече на Амана: Дава ти се среброто, тоже и тия люде, да направиш с тях както обичаш.
12 В тринадцатый день первого месяца были призваны царские писари. Письменами каждой провинции и на языке каждого народа они записали все приказы Амана царским сатрапам, наместникам провинций и князьям различных народов. Они были написаны от имени самого царя Ксеркса и запечатаны его перстнем.
И така, на тринадесетия ден, от първия месец, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на управителите на всяка област, и на първенците на всеки народ, във всяка област, според, азбуката им, и на всеки народ, според езика му; в името на цар Асуира се писа, и се подпечата с царския пръстен.
13 П исьма были разосланы через гонцов во все царские провинции с приказом погубить, уничтожить и искоренить всех иудеев – молодых и старых, женщин и маленьких детей – в один день, тринадцатый день двенадцатого месяца, месяца адара, и разграбить их имущество.
И писма се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да погубят, да избият, и да изтребят всичките юдеи, млади и стари, деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.
14 К опию указа должны были дать как закон в каждой провинции и объявить во всеуслышание людям всякого народа, чтобы они были готовы к этому дню.
Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови за оня ден.
15 П о приказу царя гонцы поспешно отправились в путь, как только указ был оглашен в крепости Сузы. Царь и Аман сели пировать, а город Сузы был объят смятением.
Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.