Екклесиаст 3 ~ Еклесиаст 3

picture

1 В сему есть свое время, и для каждого дела под небом есть свой час:

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 в ремя рождаться и время умирать; время сажать и время искоренять;

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 в ремя убивать и время исцелять; время разрушать и время строить;

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 в ремя плакать и время смеяться; время скорбеть и время танцевать;

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 в ремя раскидывать камни и время их собирать; время обнимать и время воздерживаться от объятий;

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 в ремя искать и время терять; время хранить и время выбрасывать;

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 в ремя рвать и время сшивать; время молчать и время говорить;

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 в ремя любить и время ненавидеть; время для войны и время для мира.

Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 В чем польза работнику от труда его?

Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

10 Я видел бремя, которое Бог возложил на людей.

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 О н создал все прекрасным в свое время. Он также вложил осознание вечности в сердца людей, но они не могут постичь всего, что делает Бог, от начала до конца.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 Я понял, что нет ничего лучше для людей, чем быть счастливыми и делать добро, пока они живы.

Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

13 И если кто-то может есть, пить и находить удовольствие во всяком своем труде, то это дар Божий.

И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 Я понял, что все, что делает Бог, пребудет вовек: к этому нечего прибавить и нечего от этого отнять. Бог делает так, чтобы люди благоговели перед Ним.

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

15 В се, что есть и что будет, уже было прежде, ведь Бог повторяет то, что прошло. Несправедливость в мире

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 И вот, что я еще видел под солнцем: место суда, а там царит беззаконие, место праведности, а там – несправедливость.

Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

17 И подумал я: «Бог будет судить обоих – праведника и злодея, потому что назначено время всякому событию и всякому делу».

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 И еще я подумал о людях: «Бог испытывает их, чтобы показать им, что они подобны животным.

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

19 О дна участь у людей и животных: умирают и те, и другие. Одно у тех и других дыхание, и нет у человека никаких преимуществ перед животными. Все суета.

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 В се возвращается на круги свои: все пришло из праха, и в прах все возвратится.

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 К то знает: поднимается ли дух человека вверх, и опускается ли дух животного вниз, в землю?»

Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

22 И увидел я, что нет ничего лучше для человека, чем наслаждаться своим трудом, потому что такова его доля. Ведь кто может показать ему то, что будет после него?

Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?