1 ¶ For all things there is a season, and every will under the heaven has its time determined.

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 A time to be born, and a time to die; a time to plant, and a time to pluck up that which is planted;

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 a time to kill, and a time to heal; a time to break down, and a time to build up;

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 a time to weep, and a time to laugh; a time to mourn, and a time to dance;

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 a time to cast away stones, and a time to gather stones together; a time to embrace, and a time to refrain from embracing;

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 a time to seek, and a time to lose; a time to keep, and a time to cast away;

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 a time to rend, and a time to sew; a time to keep silence, and a time to speak;

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 a time to love, and a time to hate; a time of war, and a time of peace.

Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 W hat profit does the one that works have in that in which he labours?

Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

10 I have seen the travail which God has given to the sons of men that they may be occupied in it.

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 ¶ He has made every thing beautiful in his time: even the world he has given over to their will, in such a way that no man can attain to this work that God makes from the beginning to the end.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 I have learned that there is nothing better for them, but to rejoice and to do good in his life.

Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

13 A nd also that every man should eat and drink and enjoy the good of all his labour; it is the gift of God.

И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 I have understood that whatever God does, it shall be for ever; nothing can be added to it, nor any thing taken from it because God does it that men should fear before him.

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

15 T hat which has been is now, and that which is to be has already been and God shall seek that which is past.

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 ¶ And moreover I saw under the sun that instead of judgment, there was wickedness; and instead of righteousness, that iniquity was there.

Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

17 I said in my heart, God shall judge the righteous and the wicked; for there is a time determined to judge every will and regarding everything that is done.

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 I said in my heart concerning the estate of the sons of men that God might manifest them and that they might see that they themselves are beasts one to another.

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

19 F or that which befalls the sons of men befalls beasts; even one thing befalls them: as the one dies, so dies the other; and they all have one breath; so that a man has no more breath than a beast: for all is vanity.

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 A ll go unto one place; all are of the dust, and all shall turn to dust again.

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 W ho knows that the spirit of the sons of men goes upward and that the spirit of the beast goes downward to the earth?

Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

22 T herefore I perceive that there is nothing better than that a man should rejoice in his own works; for that is his portion; for who shall bring him to see what shall be after him?

Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?