1 ¶ Then he called his twelve disciples together and gave them power and authority over all the demons and to cure diseases.

И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

2 A nd he sent them to preach the kingdom of God and to heal the sick.

И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

3 A nd he said unto them, Take nothing for your journey: neither staves nor provision bag, neither bread, neither money, neither have two coats apiece.

И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

4 A nd whatever house ye enter into, abide there and depart from there.

И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.

5 A nd whosoever will not receive you, when ye go out of that city, shake off the very dust from your feet for a testimony against them.

И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.

6 A nd they departed and went through the towns, preaching the gospel and healing every where.

И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.

7 N ow Herod the tetrarch heard of all that was done by him, and he was perplexed because it was said of some that John was risen from the dead,

А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

8 a nd of some, that Elijah had appeared, and of others, that one of the old prophets was risen again.

други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

9 A nd Herod said, I have beheaded John, but who is this of whom I hear such things? And he desired to see him.

И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

10 ¶ And the apostles, when they were returned, told him all that they had done. And he took them and went aside privately into a desert place belonging to the city called Bethsaida.

И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме до един град, наречен Витсаида.

11 A nd the people, when they knew it, followed him, and he received them and spoke unto them of the kingdom of God and healed those that had need of healing.

А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

12 A nd when the day began to wear away, then came the twelve and said unto him, Send the multitude away that they may go into the towns and country round about and lodge and get victuals, for we are here in a desert place.

И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

13 B ut he said unto them, Give ye them to eat. And they said, We have no more than five loaves and two fishes, unless we should go and buy food for all these people.

Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,

14 F or they were about five thousand men. And he said to his disciples, Make them sit down in companies of fifty.

(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

15 A nd they did so and made them all sit down.

Те сториха така и накараха всички да насядат.

16 T hen he took the five loaves and the two fishes, and looking up to heaven, he blessed them and broke and gave to the disciples to set before the multitude.

А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

17 A nd they ate and were all filled, and there was taken up of fragments that remained to them twelve baskets.

И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

18 ¶ And it came to pass as he was alone praying, his disciples were with him, and he asked them, saying, Who do the people say that I am?

И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?

19 T hey answering said, John the Baptist; but some say, Elijah; and others say that one of the old prophets is risen again.

А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други_

20 H e said unto them, But who do ye say that I am? Peter answering said, The Christ of God.

Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

21 A nd he straitly charged them and commanded them not to tell anyone this,

А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

22 s aying, The Son of man must suffer many things and be rejected of the elders and of the princes of the priests and scribes and be slain and be raised the third day.

Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

23 A nd he said to them all, If anyone will come after me, let them deny themself and take up their cross daily and follow me.

Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.

24 F or whosoever desires to save his soul shall lose it, but whosoever will lose his soul for my sake, the same shall save it.

Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

25 F or what is a man advantaged if he gains the whole world, having destroyed himself or having suffered the loss of himself?

Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

26 F or whosoever shall be ashamed of me and of my words, of him shall the Son of man be ashamed when he shall come in his own glory and in his Father’s and of the holy angels.

Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.

27 B ut I tell you in truth, there are some standing here who shall not taste of death until they see the kingdom of God.

А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.

28 ¶ And it came to pass about eight days after these words, he took Peter and John and James and went up into the mountain to pray.

И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

29 A nd as he prayed, the fashion of his countenance was altered, and his raiment was white and glistering.

И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

30 A nd, behold, two men talked with him, who were Moses and Elijah,

И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

31 w ho appeared in majesty and spoke of his decease which he should accomplish at Jerusalem.

които се явиха в слава и говореха за смъртта Му(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

32 B ut Peter and those that were with him were heavy with sleep, and when they awoke, they saw his glory and the two men that stood with him.

А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33 A nd it came to pass as they departed from him, Peter said unto Jesus, Master, it is good for us to remain here; and let us make three tabernacles: one for thee and one for Moses and one for Elijah, not knowing what he said.

И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.

34 W hile he was speaking this, a cloud came and overshadowed them; and they feared as they entered into the cloud.

И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

35 A nd a voice came out of the cloud, saying, This is my beloved Son; hear him.

И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!

36 A nd when the voice was past, Jesus was found alone. And they kept silent and told no one in those days any of those things which they had seen.

И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

37 ¶ And it came to pass, that on the next day, when they were come down from the mountain, many people met him.

И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

38 A nd, behold, a man of the multitude cried out, saying, Master, I beseech thee, look upon my son, for he is my only child.

И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

39 A nd, behold, a spirit takes him, and he suddenly cries out; and it throws him into convulsions with foaming, and with difficulty it departs from him, bruising him.

И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

40 A nd I besought thy disciples to cast him out, and they could not.

И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

41 A nd Jesus answering said, O faithless and perverse generation, how long shall I be with you and suffer you? Bring thy son here.

Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

42 A nd as he was yet a coming, the demon threw him down into convulsions; but Jesus rebuked the unclean spirit and healed the child and delivered him again to his father.

И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

43 ¶ And they were all amazed at the mighty power of God. But while they all wondered at all the things which Jesus did, he said unto his disciples,

И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:

44 L et these words sink down into your ears, for the Son of man shall be delivered into the hands of men.

Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

45 B ut they did not understand this word, and it was hid from them that they should not understand, and they feared to ask him regarding this.

Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

46 T hen there arose a dispute among them, which of them should be the greatest.

И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

47 B ut Jesus, seeing the thoughts of their heart, took a child and set him by him,

А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

48 a nd said unto them, Whosoever shall receive this child in my name receives me, and whosoever shall receive me receives him that sent me; for he that is least among you all, the same shall be great.

Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

49 A nd John answered and said, Master, we saw one casting out demons in thy name; and we forbade him, because he does not follow with us.

А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.

50 A nd Jesus said unto him, Forbid him not, for he that is not against us is for us.

А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

51 ¶ And it came to pass when the time was come that he should be received up, he steadfastly set his face to go to Jerusalem

И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

52 a nd sent messengers before his face; and they went and entered into a village of the Samaritans to make ready for him.

И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53 A nd they did not receive him because his face was as though he would go to Jerusalem.

Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

54 A nd when his disciples James and John saw this, they said, Lord, wilt thou that we command fire to come down from heaven and consume them, even as Elijah did?

Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби ?

55 B ut he turned and rebuked them and said, Ye know not what manner of spirit ye are of.

А Той се обърна та ги смъмра;.

56 F or the Son of man is not come to lose men’s souls, but to save them. And they went to another village.

И отидоха в друго село.

57 ¶ And it came to pass that as they went in the way, a certain man said unto him, Lord, I will follow thee whithersoever thou goest.

А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

58 A nd Jesus said unto him, Foxes have holes, and birds of the heaven have nests, but the Son of man has not where to lay his head.

Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

59 A nd he said unto another, Follow me. But he said, Lord, allow me first to go and bury my father.

А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

60 J esus said unto him, Let the dead bury their dead, but go thou and declare the kingdom of God.

Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

61 A nd another also said, Lord, I will follow thee, but let me first go bid farewell those who are at home at my house.

Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

62 A nd Jesus said unto him, No one having put his hand to the plough and looking back is fit for the kingdom of God.

А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.