1 ¶ Then the LORD said unto Moses, Go in unto Pharaoh and tell him, Thus saith the LORD God of the Hebrews, Let my people go that they may serve me.

Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, пусни людете Ми, за да ми послужат.

2 F or if thou refuse to let them go and wilt hold them still,

Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и око още ги държиш,

3 b ehold, the hand of the LORD is upon thy livestock which are in the field, upon the horses, upon the asses, upon the camels, upon the cows, and upon the sheep: there shall be a very grievous pestilence.

ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор.

4 A nd the LORD shall separate between the livestock of Israel and the livestock of Egypt so that nothing shall die of all that is of the sons of Israel.

И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре.

5 A nd the LORD appointed a set time, saying, Tomorrow the LORD shall do this thing in the land.

И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята.

6 A nd the next day the LORD did that thing, and of all the livestock of Egypt many died, but of the livestock of the sons of Israel not one died.

На другия ден Господ Стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.

7 T hen Pharaoh sent, and, behold, there was not one of the livestock of the sons of Israel dead. But the heart of Pharaoh hardened, and he did not let the people go.

И Фараон прати да видят, и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете.

8 ¶ And the LORD said unto Moses and unto Aaron, Let each of you take handfuls of soot from the furnace, and let Moses sprinkle it toward heaven in the sight of Pharaoh.

Тогава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона;

9 A nd it shall become dust upon all the land of Egypt, which shall cause boils breaking forth with blisters upon man and upon beast, throughout all the land of Egypt.

и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя.

10 A nd they took the soot of the furnace and stood before Pharaoh; and Moses sprinkled it up toward heaven; and boils breaking forth with blisters came upon man and upon beast

И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните.

11 u ntil the magicians could not stand before Moses because of the boils; for the boils were upon the magicians, and upon all the Egyptians.

И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, както и на всичките египтяни.

12 A nd the LORD hardened the heart of Pharaoh, and he did hearken unto them as the LORD had spoken unto Moses.

Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея.

13 ¶ Then the LORD said unto Moses, Rise up early in the morning and stand before Pharaoh and say unto him, Thus saith the LORD God of the Hebrews, Let my people go that they may serve me.

След това Господ рече на Моисея: Стани утре та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

14 F or otherwise this time I will send all my plagues upon thine heart and upon thy slaves and upon thy people that thou may know that there is none like me in all the earth.

Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

15 F or now I will stretch out my hand that I may smite thee and thy people with pestilence, and thou shalt be cut off from the earth.

Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята,

16 F or in truth I have placed thee to declare my power in thee, and that my name may be declared throughout all the earth.

ако не беше, че нарочно затова те издигам, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

17 T hou even so dost exalt thyself against my people that thou wilt not let them go.

Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш?

18 B ehold, tomorrow about this time I will cause it to rain a very grievous hail, such as has not been in Egypt since the foundation thereof even until now.

Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес.

19 S end therefore now and gather thy livestock and all that thou hast in the field; for upon every man and beast which shall be found in the field and shall not be brought home, the hail shall come down upon them, and they shall die.

Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; защото града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат.

20 H e that feared the word of the LORD among the slaves of Pharaoh made his slaves and his livestock flee into the houses;

Прочее, който от Фараоновите слуги се убоят от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си;

21 a nd he that did not regard the word of the LORD left his slaves and his livestock in the field.

а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето.

22 ¶ And the LORD said unto Moses, Stretch forth thine hand toward heaven that there may be hail in all the land of Egypt, upon the men and upon the beasts and upon all the grass of the field throughout the land of Egypt.

Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя.

23 A nd Moses stretched forth his rod toward heaven, and the LORD raised his voice and it hailed, and the fire ran along upon the ground; and the LORD rained hail upon the land of Egypt.

И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм, и град, и огън са спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя.

24 S o there was hail and fire mingled with the hail, very grievous, such as there was none like it in all the land of Egypt since it became inhabited.

Така имаше град, и огън размесен с града, град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ.

25 A nd that hail smote throughout all the land of Egypt all that was in the field, both men and beasts; and the hail smote all the grass of the field and broke all the trees of the field.

В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.

26 O nly in the land of Goshen, where the sons of Israel were, was there no hail.

Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град.

27 T hen Pharaoh sent and called for Moses and Aaron and said unto them, I have sinned this time; the LORD is righteous, and I and my people are wicked.

Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете сме нечестиви.

28 I ntreat the LORD that the thunderings of God and the hail might cease; and I will let you go, and ye shall stay here no longer.

Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете.

29 A nd Moses replied unto him, As soon as I am gone out of the city, I will extend my hands unto the LORD; and the thunder shall cease, neither shall there be any more hail; that thou may know how that the earth is the LORD’s.

А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.

30 B ut I know thee and thy slaves from before ye began to fear the presence of the LORD God.

Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.

31 T he flax, therefore, and the barley were smitten, for the barley was headed out, and the flax was in stalk.

(Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе;

32 B ut the wheat and the rye were not smitten; for they were late.

но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни).

33 A nd Moses went out from the presence of Pharaoh and out of the city and extended his hands unto the LORD; and the thunders and hail ceased, and the rain was not poured upon the earth.

И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

34 A nd when Pharaoh saw that the rain and the hail and the thunders were ceased, he persevered in his sin and hardened his heart, he and his slaves.

Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите ми.

35 A nd the heart of Pharaoh hardened, and he did not let the sons of Israel go as the LORD had spoken by Moses.

Сърцето на Фараона се зекорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.