1 ¶ Give ear, O my people, to my law: incline your ears to the words of my mouth.

(По слав. 77). Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2 I will open my mouth in a parable; I will utter enigmas of old,

Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

3 w hich we have heard and known, and our fathers have told us.

Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

4 W e will not hide them from their sons, showing to the generation to come the praises of the LORD and his strength and his wonderful works that he has done.

Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,

5 F or he established a testimony in Jacob and appointed a law in Israel, which he commanded our fathers, that they should make them known to their sons:

Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,

6 T hat the generation to come might know them, even the sons which should be born; who should arise and declare them to their sons

За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.

7 t hat they might set their hope in God and not forget the works of God but keep his commandments

За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

8 a nd might not be as their fathers, a stubborn and rebellious generation, a generation that did not set their heart aright and whose spirit was not steadfast with God.

И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

9 ¶ The sons of Ephraim, being armed and carrying bows, turned back in the day of battle.

Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10 T hey did not keep the covenant of God and refused to walk in his law

Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

11 a nd forgot his works and his wonders that he had showed them.

А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

12 H e did marvellous things in the sight of their fathers, in the land of Egypt, in the field of Zoan.

Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис

13 H e divided the sea and caused them to pass through, and he made the waters to stand as a heap.

Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

14 I n the daytime also he led them with a cloud and all the night with a light of fire.

Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

15 H e clave the rocks in the wilderness and gave them drink as out of the great depths.

Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.

16 H e brought streams also out of the rock and caused waters to run down like rivers.

И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.

17 A nd they sinned yet more against him by provoking the most High in the wilderness.

Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 A nd they tempted God in their heart by asking for food according to the desires of their soul.

Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,

19 A nd they spoke against God; they said, Can God furnish a table in the wilderness?

И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 B ehold, he smote the rock that the waters gushed out, and the streams overflowed; can he give bread also? can he provide flesh for his people?

Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21 T herefore the LORD heard this and was wroth, so a fire was kindled against Jacob, and anger also came up against Israel

Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

22 b ecause they had not believed God, nor had they trusted in his saving health;

Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.

23 a nd he commanded the clouds of above and opened the doors of the heavens

При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

24 a nd caused manna to rain upon them to eat and gave them wheat of the heavens.

Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

25 M an did eat the food of the strong; he sent them food to the full.

Всеки ядеше ангелски хляб+; Прати им храна до насита.

26 H e caused an east wind to blow in the heaven, and by his power he brought in the south wind.

Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

27 H e rained flesh also upon them as dust and feathered fowls like as the sand of the sea:

Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;

28 A nd he let it fall in the midst of their camp, round about their habitations.

И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.

29 S o they did eat and were well filled; for he gave them their own desire;

И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

30 t hey were not estranged from their lust. But while their food was yet in their mouths,

А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,

31 t he wrath of God came upon them and slew the fattest of them and smote down the chosen of Israel.

Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

32 F or all this they sinned still and did not give him credit for his wondrous works.

При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

33 T herefore he consumed their days in vanity and their years in tribulation.

Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

34 W hen he slew them, then they sought him, and they returned and enquired early after God.

Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

35 A nd they remembered that God was their rock and the high God their redeemer.

И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

36 N evertheless they flattered him with their mouth, and they lied unto him with their tongues.

Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

37 F or their heart was not right with him, neither were they steadfast in his covenant.

Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

38 B ut he, being full of compassion, forgave their iniquity and did not destroy them; many a time turned he his anger away and did not stir up all his wrath.

Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

39 F or he remembered that they were but flesh: a wind that passes away and does not come again.

И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40 ¶ How often did they provoke him in the wilderness and grieve him in the desert!

Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

41 A nd they turned back and tempted God and limited the Holy One of Israel.

Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

42 T hey did not remember his hand, nor the day when he ransomed them from anguish.

Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

43 H ow he had wrought his signs in Egypt and his wonders in the field of Zoan

Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

44 a nd had turned their rivers into blood and their floods, that they could not drink.

И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

45 H e sent swarms of flies among them, which devoured them, and frogs, which destroyed them.

Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

46 H e gave also their fruits unto the caterpillar and their works unto the locust.

И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци

47 H e destroyed their vines with hail and their wild fig trees with stones.

Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

48 H e gave up their cattle also to the hail and their flocks to thunderbolts of fire.

И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

49 H e cast upon them the fierceness of his anger, wrath, and indignation and trouble by sending evil angels among them.

Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

50 H e made a way to his anger; he did not spare their soul from death but gave their life over to the pestilence

Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

51 a nd smote all the firstborn in Egypt, the firstfruits of their strength in the tents of Ham:

Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,

52 B ut made his own people to go forth like sheep and guided them in the wilderness like a flock.

А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,

53 A nd he led them on safely, so that they feared not; but the sea overwhelmed their enemies.

И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;

54 A nd he brought them into the borders of his holiness, into this mountain, which his right hand had purchased.

Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

55 H e cast out the Gentiles also before them and divided them an inheritance by line and made the tribes of Israel to dwell in their habitations.

И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

56 Y et they tempted and provoked the most high God and did not keep his testimonies:

Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,

57 B ut turned back and rebelled like their fathers; they became like a deceitful bow.

Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

58 F or they provoked him to anger with their high places and moved him to jealousy with their graven images.

Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 G od heard this and was wroth and greatly abhorred Israel:

Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

60 F or this reason he forsook the tabernacle of Shiloh, the tent in which he dwelt among men

Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

61 a nd delivered his strength into captivity and his glory into the enemy’s hand.

И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 H e gave his people over also unto the sword and was wroth with his inheritance.

Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.

63 T he fire consumed their young men; and their virgins were not honored in marriage songs.

Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 T heir priests fell by the sword; and their widows made no lamentation.

Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

65 T hen the Lord awaked as one out of sleep and like a mighty man that shouts by reason of wine.

Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

66 A nd he smote his enemies in the hinder parts; he put them to a perpetual reproach.

И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

67 M oreover he refused the tent of Joseph and did not choose the tribe of Ephraim:

При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

68 B ut chose the tribe of Judah, the Mount Zion which he loved.

Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69 A nd he built his sanctuary in preeminence like the earth which he has established for ever.

Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

70 H e chose David also his slave and took him from the sheepfolds,

Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;

71 f rom following the ewes great with young, he brought him to feed Jacob his people and Israel his inheritance.

Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72 S o he fed them out of the integrity of his heart and guided them by the intelligence of his hands.

Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.