1 ¶ And Hezekiah sent to all Israel and Judah, and wrote letters also to Ephraim and Manasseh, that they should come to the house of the LORD at Jerusalem, to keep the passover unto the LORD God of Israel.

След това Езекия прати човеци по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да ги поканят да дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.

2 F or the king had taken counsel with his princes and with all the congregation in Jerusalem, to keep the passover in the second month.

Защото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец.

3 F or they could not keep it at that time, because there were not enough priests sanctified, neither had the people gathered themselves together to Jerusalem.

Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.

4 A nd the thing pleased the king and all the congregation.

И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

5 S o they established a decree to make proclamation throughout all Israel, from Beersheba even to Dan, that they should come to keep the passover unto the LORD God of Israel at Jerusalem because for a long time they had not done it as it is written.

Затова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, покана да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

6 S o the posts went with the letters from the hand of the king and his princes throughout all Israel and Judah, and according to the commandment of the king, saying, Ye sons of Israel, return unto the LORD God of Abraham, Isaac, and Israel, and he will return to the remnant of you, that are escaped out of the hand of the kings of Assyria.

И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

7 D o not be like your fathers, and like your brethren, who rebelled against the LORD God of their fathers and he gave them over to desolation, as ye see.

Не бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.

8 T herefore, do not be stiffnecked as your fathers were, but yield yourselves unto the LORD and enter into his sanctuary, which he has sanctified for ever and serve the LORD your God, that the fierceness of his wrath may turn away from you.

Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

9 F or if ye return unto the LORD, your brethren and your children shall find mercy before those that lead them captive, so that they shall come again into this land, for the LORD your God is gracious and merciful and will not turn away his face from you if ye return unto him.

Защото, ако се обърне, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

10 S o the posts passed from city to city through the land of Ephraim and Manasseh even unto Zebulun, but they laughed them to scorn and mocked them.

Така бързоходците минаха от град на град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.

11 N evertheless, some men of Asher and Manasseh and of Zebulun humbled themselves and came to Jerusalem.

Някои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.

12 A lso in Judah the hand of God was to give them one heart to do the commandment of the king and of the princes, according to the word of the LORD.

А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.

13 ¶ And many people assembled at Jerusalem to keep the feast of unleavened bread in the second month, a very great congregation.

И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

14 A nd they arose and took away the altars that were in Jerusalem, and they also took away all the altars for incense and cast them into the brook Kidron.

И станаха та отметнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.

15 T hen they killed the passover on the fourteenth day of the second month, and the priests and the Levites sanctified themselves with shame and brought in the burnt offerings into the house of the LORD.

Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите, засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

16 A nd they put themselves in order according to the ordinance, according to the law of Moses, the man of God; the priests sprinkled the blood, which they received of the hands of the Levites.

И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, която я вземаха от ръката на левитите.

17 F or there were yet many in the congregation that were not sanctified; therefore, the Levites had the charge of the killing of the passovers for each one that was not clean, to sanctify them unto the LORD.

Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните агнета, за да се осветят Господу.

18 F or a multitude of the people, even many of Ephraim and Manasseh, Issachar, and Zebulun, had not cleansed themselves, and they ate the passover not as it was written. But Hezekiah prayed for them, saying, The good LORD pardon each one

Понеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,

19 t hat has prepared his heart to seek God, the LORD God of his fathers, even though he is not cleansed according to the purification of the sanctuary.

който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването изискано за светилището.

20 A nd the LORD hearkened to Hezekiah and healed the people.

И Господ послуша Езекия та прости людете.

21 ¶ Thus, the sons of Israel that were present at Jerusalem kept the solemnity of unleavened bread seven days with great gladness, and the Levites and the priests praised the LORD, day by day, with instruments of strength unto the LORD.

И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

22 A nd Hezekiah spoke unto the heart of all the Levites that had good understanding to serve the LORD, and they ate the sacrifices of the feast for seven days, offering sacrifices of peace and giving thanks unto the LORD God of their fathers.

И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.

23 A nd the whole assembly took counsel to keep another seven days, and they kept another seven days with gladness.

Тогава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

24 F or Hezekiah, king of Judah, had given to the congregation a thousand bullocks and seven thousand sheep, and the princes gave to the congregation a thousand bullocks and ten thousand sheep, and a great number of priests sanctified themselves.

Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

25 A nd all the congregation of Judah, with the priests and the Levites, and all the congregation that came out of Israel, and the strangers that came out of the land of Israel, and that dwelt in Judah, rejoiced.

И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

26 S o there was great joy in Jerusalem, for since the time of Solomon, the son of David, king of Israel there was not the like in Jerusalem.

Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.

27 T hen the priests, the Levites, arose and blessed the people, and their voice was heard, and their prayer came up to the dwelling place of his sanctuary, unto heaven.

След това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето. Неговото свето обиталище.