1 ¶ And it came to pass in Iconium that they went both together into the synagogue of the Jews and so spoke, that a great multitude both of the Jews and also of the Greeks believed.

О рече със силен глас: Стани прав на нозете си. И той скочи и ходеше.

2 B ut the disobedient Jews stirred up the Gentiles and corrupted their desire against the brethren.

О А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

3 W ith all this, they abode there a long time speaking with freedom in the Lord, who gave testimony unto the word of his grace and granted that signs and wonders be done by their hands.

Но пак, те преседяха там доста време и дързостно говореха в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

4 B ut the multitude of the city was divided, and part held with the Jews, and part with the apostles.

И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, а други с апостолите.

5 A nd when there was an assault made both of the Gentiles and also of the Jews with their princes, to insult them and to stone them,

И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

6 t hey were aware of it and fled unto Lystra and Derbe, cities of Lycaonia, and unto the region that lies round about.

те се научиха и избягаха в Ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,

7 A nd there they preached the gospel.

и там проповядваха благовестието.

8 ¶ And a certain man sat at Lystra, impotent in his feet, being a cripple from his mother’s womb, who never had walked;

А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

9 t his man heard Paul speak, who steadfastly beholding him and perceiving that he had faith to be healed,

Той слушаше Павла като говореше; а Павел като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

10 s aid with a loud voice, Stand upright on thy feet. And he leaped and walked.

рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

11 A nd when the people saw what Paul had done, they lifted up their voices, saying in the speech of Lycaonia, The gods are come down to us in the likeness of men.

А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по Ликаонски: Боговете, оприличени на човеци са слезли при нас.

12 A nd they called Barnabas, Jupiter; and Paul, Mercurius because he was the chief speaker.

И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той б е ш е главният говорител.

13 T hen the priest of Jupiter, who was before their city, brought bulls and garlands unto the gates and would have done sacrifice unto them with the people.

И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнаци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

14 W hich when the apostles, Barnabas and Paul, heard of it, they rent their clothes and ran in among the people, crying out

Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

15 a nd saying, Sirs, why do ye these things? We also are men of like passions with you and preach unto you that ye should turn from these vanities unto the living God, who made the heaven and the earth and the sea and all the things that are therein,

О, мъже, защо правите това: и ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето, и всичко що има в тях;

16 w ho in generations past suffered all the Gentiles to walk in their own ways.

който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

17 N evertheless he did not leave himself without witness, in that he did good and gave us rain from heaven and fruitful seasons, filling our hearts with food and gladness.

ако и да не е преставал да свидетелствува за себе си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

18 A nd with these words they scarcely restrained the people, that they not sacrifice unto them.

И като казваха това, те едвам възпряха множествата да им не принасят жертва.

19 ¶ And certain Jews from Antioch and Iconium came there, who persuaded the people, and, having stoned Paul, drew him out of the city, supposing he was dead.

Между това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха че е умрял.

20 B ut as the disciples stood round about him, he rose up and came into the city, and the next day he departed with Barnabas to Derbe.

А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

21 A nd when they had preached the gospel to that city and had taught many, they returned again to Lystra and to Iconium and Antioch,

И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Аитиохия,

22 c onfirming the souls of the disciples and exhorting them to remain in the faith, and that we must through much tribulation enter into the kingdom of God.

и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

23 A nd having ordained elders for them in every congregation and having prayed with fasting, they commended them to the Lord on whom they believed.

И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.

24 A nd after they had passed throughout Pisidia, they came to Pamphylia.

И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

25 A nd when they had preached the word in Perga, they went down into Attalia

И проповядваха учението в Перга, и слязоха в Аталия.

26 a nd from there sailed to Antioch, where they had been recommended to the grace of God for the work which they fulfilled.

Оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.

27 A nd when they were come and had gathered the congregation together, they related what great things God had done with them and how he had opened the door of faith unto the Gentiles.

И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата за да повярват.

28 A nd there they abode a long time with the disciples.

И там преседяха доста време с учениците.