1 ¶ I shall cry unto the LORD with my voice; with my voice shall I ask the LORD for mercy.

(По слав. 141). Давидово поучение. Молитва когато беше в пещерата+. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

2 I shall pour out my complaint before him; before him I shall tell of my trouble.

Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изповядвам пред Него.

3 W hen my spirit was overwhelmed within me, then thou didst know my path. In the way in which I walked have they secretly laid a snare for me.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходят.

4 ¶ I looked on my right hand, and beheld, but there was no one that would know me; I had no refuge; no one cared for my soul.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 I cried unto thee, O LORD; I said, Thou art my hope and my portion in the land of the living.

Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

6 A ttend unto my cry, for I am brought very low; deliver me from my persecutors; for they are stronger than I.

Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

7 B ring my soul out of prison, that I may praise thy name; the righteous shall feast with me; when thou shalt have weaned me.

Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.