1 ¶ O LORD, rebuke me not in thy wrath: neither chasten me in thy hot displeasure.

(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

2 F or thine arrows stick fast in me, and thy hand presses me sore.

Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

3 T here is no soundness in my flesh because of thine anger; neither is there any rest in my bones because of my sin.

Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

4 F or my iniquities are gone over my head; as a heavy burden they are too heavy for me.

Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

5 M y wounds stink and are corrupt because of my foolishness.

Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

6 I am troubled; I am bowed down greatly; I go mourning all the day long.

Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

7 F or my loins are filled with a loathsome disease, and there is no soundness in my flesh.

Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

8 I am feeble and sore broken; I roar by reason of the disquietness of my heart.

Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

9 L ord, all my desire is before thee, and my groaning is not hid from thee.

Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

10 M y heart pants, my strength fails me; as for the light of my eyes, it also is gone from me.

Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

11 M y friends and my companions stand aloof from my sore, and my kinsmen stand afar off.

Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

12 ¶ Those that seek after my life lay snares for me, and those that seek my hurt speak calamities and imagine deceits all the day long.

Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

13 B ut I, as a deaf man, that heard not, and as a dumb man that did not open his mouth.

Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

14 T hus I was as a man that does not hear, and in whose mouth are no reproofs.

Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

15 F or thee, O LORD, do I wait; thou wilt respond, O Lord my God.

Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

16 F or I said, Let them not rejoice over me; let them not magnify themselves against me when my foot slips.

Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

17 F or I am ready to halt, and my sorrow is continually before me.

Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

18 T herefore I will declare my iniquity; I will be sorry for my sin.

Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

19 F or my enemies are alive, and they are strong, and those that hate me wrongfully are multiplied;

Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

20 r endering evil for good they are against me because I follow that which is good.

Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

21 F orsake me not, O LORD; O my God, be not far from me.

Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

22 M ake haste to help me, O Lord my salvation.

Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.