1 ¶ And Job replied and said,

Тогава Иов в отговор рече:

2 H ow long will ye anguish my soul and break me in pieces with words?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 T hese ten times ye have reproached me; are ye not ashamed to make yourselves strange to me?

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 A nd if indeed I have erred, my error shall remain with me.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 I f indeed ye will magnify yourselves against me and reprove me of my reproach,

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 k now now that God has overthrown me and has compassed me with his net.

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 B ehold, I shall cry out that I have been wronged, and I shall not be heard; I shall cry aloud, and there shall be no judgment.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 ¶ He has walled off my way and I shall not pass, and he has set darkness in my paths.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 H e has stripped me of my glory and taken the crown from my head.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 H e has pulled me up on every side, and I am dried up; he has caused my hope to pass like an uprooted tree.

Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 H e has kindled his wrath against me, and he counted me unto him as one of his enemies.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 H is troops came together and raised up their way over me and encamp round about my tent.

Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 H e has put my brethren far from me, and my acquaintances are verily estranged from me.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 M y kinsfolk have failed, and my familiar friends have forgotten me.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 T hose that dwell in my house and my maids have counted me for a stranger; I was an alien in their sight.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 I called my slave, and he gave me no answer; I intreated him with my mouth.

Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

17 M y spirit came to be strange to my wife, although I intreated her for the sons of my own body.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

18 E ven the young children despised me; as I arose, they spoke against me.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 A ll my intimate friends abhorred me; and those whom I loved are turned against me.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 M y bones cleave to my skin and to my flesh, and I am escaped with the skin of my teeth.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

21 H ave pity upon me, have pity upon me, O ye my friends; for the hand of God has touched me.

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 W hy do ye persecute me as God and are not satisfied with my flesh?

Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 ¶ Oh, that my words were now written! Oh, that they were printed in a book!

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 T hat they were graven with an iron pen and lead in the rock for ever!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 F or I know that my redeemer lives and that he shall rise at the latter day over the dust;

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 a nd afterward from this, my stricken skin and from my own flesh, I must see God:

И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

27 w hom I shall see for myself, and my eyes shall behold, and not another, though my kidneys be consumed within me.

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 B ut ye should say, Why should we persecute him, seeing that the root of the matter is found in me?

Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 B e ye afraid of the sword; for the wrath of the sword comes because of the iniquities, that ye may know there is a judgment.

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.