1 ¶ Oh that thou would rend the heavens, that thou would come down, that the mountains might flow down at thy presence,

О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

2 a s when the melting fire burns, the fire causes the waters to boil, to make thy name known to thine adversaries, that the Gentiles may tremble at thy presence!

Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

3 A s thou didst come down when thou didst terrible things which we did not look for, that the mountains flowed down at thy presence.

Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

4 N or have men heard, nor perceived by the ear, neither has the eye seen a God beside thee, that thou might do it again for the one who waits in him.

Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало. Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.

5 T hou didst come out to meet him that with rejoicing had worked righteous ness. In thy ways they remembered thee. Behold, thou art wroth; for we have sinned: thy ways are eternal, and we shall be saved.

Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.

6 ¶ But we were all as an unclean thing, and all our righteousnesses as filthy rags; and we all fell as the leaves of a tree; and our iniquities, like the wind, have taken us away.

Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

7 A nd there is none that calls upon thy name, that wakes himself up to take hold of thee; therefore, thou hast hid thy face from us and hast allowed us to wither in the power of our iniquities.

И няма човек, който да призавава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

8 B ut now, O LORD, thou art our father; we are the clay, and thou our potter; such that we all are the work of thy hands.

Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

9 B e not wroth very sore, O LORD, neither remember iniquity for ever; behold, see, we beseech thee, we are all thy people.

Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

10 T hy holy cities are a wilderness, Zion is a wilderness, Jerusalem a desolation.

Твоите свети градове запустяха; Сион запустя. Ерусалим е опустошен.

11 O ur house of our Sanctuary and of our glory, where our fathers praised thee, was burned up with fire; and all our precious things were destroyed.

Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

12 W ilt thou refrain thyself regarding these things, O LORD? Wilt thou hold thy peace and afflict us very sore?

Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?