1 ¶ Now Jehoram, the son of Ahab, began to reign over Israel in Samaria the eighteenth year of Jehoshaphat, king of Judah, and reigned twelve years.

А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.

2 A nd he did evil in the sight of the LORD, but not like his father and like his mother, for he put away the images of Baal that his father had made.

Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

3 N evertheless, he cleaved unto the sins of Jeroboam, the son of Nebat, who made Israel sin; he did not depart from them.

Обаче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.

4 A nd Mesha, king of Moab, was a pastor and rendered unto the king of Israel one hundred thousand lambs and one hundred thousand rams, with the wool.

А моявският цар Миса имаше стада, и даваше данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

5 B ut it came to pass, when Ahab was dead, that the king of Moab rebelled against the king of Israel.

Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.

6 ¶ And King Jehoram went out of Samaria the same time and numbered all Israel.

Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил.

7 A nd he went and sent to Jehoshaphat, the king of Judah, saying, The king of Moab has rebelled against me; wilt thou go with me against Moab to battle? And he said, I will go up; I am as thou art, my people as thy people and my horses as thy horses.

И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза:Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

8 A nd he said, Which way shall we go up? And he answered, The way through the wilderness of Edom.

Попита още: Праз кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.

9 S o the king of Israel went and the king of Judah and the king of Edom, and as they walked round about seven days’ journey through the desert, there was no water for the host or for the beasts that followed them.

И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

10 T hen the king of Israel said, Alas! The LORD has called these three kings together, to deliver them into the hand of Moab!

Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!

11 B ut Jehoshaphat said, Is there not a prophet of the LORD here, that we may enquire of the LORD by him? And one of the king of Israel’s slaves answered and said, Here is Elisha, the son of Shaphat, who poured water on the hands of Elijah.

А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

12 A nd Jehoshaphat said, The word of the LORD is with him. So the king of Israel and Jehoshaphat and the king of Edom went down to him.

И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.

13 T hen Elisha said unto the king of Israel, What have I to do with thee? Go to the prophets of thy father and to the prophets of thy mother. And the king of Israel said unto him, No, for the LORD has called these three kings together, to deliver them into the hand of Moab.

А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.

14 A nd Elisha said, As the LORD of the hosts lives, before whom I stand, surely, were it not that I regard the presence of Jehoshaphat, the king of Judah, I would not look toward thee nor see thee.

А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

15 B ut now bring me a minstrel. And when the minstrel played, the hand of the LORD came upon him;

но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.

16 a nd he said, Thus hath the LORD said, Make this valley full of ditches.

И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;

17 F or thus hath the LORD said, Ye shall not see wind, neither shall ye see rain; yet this valley shall be filled with water, that ye may drink, both ye and your livestock and your beasts.

защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

18 A nd this is but a light thing in the sight of the LORD; he will also deliver the Moabites into your hands.

Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;

19 A nd ye shall smite every fenced city and every choice city and shall fell every good tree and stop every fountain of water and mar every good piece of land with stones.

и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще захушите всичките водни извори, и ще запушите с камъни всяка добра площ земя.

20 ¶ And it came to pass in the morning, when the present was offered, that water came by the way of Edom, and the land was filled with water.

И на сутрента, когато се принасяше принос, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.

21 A nd when all the Moabites heard that the kings were come up to fight against them, they gathered all that were able to gird on a girdle and upward and stood in the border.

А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всичко, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.

22 A nd when they rose up early in the morning, and the sun shone upon the water, and the Moabites saw the water before them as red as blood;

И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща чарвени като кръв, рекоха:

23 a nd they said, This is blood; the kings are surely slain, and they have smitten one another. Now therefore, Moab, to the spoil.

Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили един едни други; сега, прочее, на користите Моаве!

24 B ut when they came to the camp of Israel, the Israelites rose up and smote the Moabites so that they fled before them, but they went forward smiting the Moabites, even in their country.

А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им.

25 A nd they beat down the cities, and on every good piece of land each man cast his stone and filled it, and they stopped all the fountains of water and felled all the good trees until they left their stones only in Kirharaseth, for the slingers went about it and smote it.

И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.

26 A nd when the king of Moab saw that the battle was overcoming him, he took with him seven hundred men that drew swords to break through unto the king of Edom, but they could not.

И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път, до едомския цар; но не можаха.

27 T hen he took his eldest son that should have reigned in his stead and offered him for a burnt offering upon the wall. And there was great indignation in Israel, and they departed from him and returned to their own land.

Тогава Той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.