1 ¶ Then Solomon assembled the elders of Israel and all the heads of the tribes, the princes of the families of the sons of Israel, unto King Solomon in Jerusalem that they might bring up the ark of the covenant of the LORD out of the city of David, which is Zion.

Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

2 A nd all the men of Israel assembled themselves unto King Solomon in the month Ethanim, which is the seventh month, on the solemn day.

И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

3 A nd all the elders of Israel came, and the priests took up the ark.

А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

4 A nd they brought up the ark of the LORD and the tabernacle of the testimony and all the holy vessels that were in the tabernacle, which the priests and the Levites carried.

Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.

5 A nd King Solomon and all the congregation of Israel that were assembled unto him were with him before the ark, sacrificing sheep and oxen, that could not be counted nor numbered for multitude.

А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

6 A nd the priests brought in the ark of the covenant of the LORD unto his place, into the oracle of the house, in the holy of holies, under the wings of the cherubim.

Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.

7 F or the cherubim had their wings extended over the place of the ark, and the cherubim covered the ark and its staves from above.

Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8 A nd they drew out the staves so that the ends of the staves could be seen out in the holy place in front of the oracle, but they could not be seen from outside, and thus they remained until today.

И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.

9 T here was nothing in the ark except the two tables of stone, which Moses put there at Horeb, when the LORD cut a covenant with the sons of Israel, when they came out of the land of Egypt.

В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

10 A nd when the priests came out of the holy place, the cloud filled the house of the LORD.

А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;

11 A nd the priests could not stand to minister because of the cloud, for the glory of the LORD had filled the house of the LORD.

така щото поради облака свещениците на можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.

12 ¶ Then Solomon said, The LORD has said that he would dwell in the thick darkness.

Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

13 I have surely built thee a house to dwell in, a settled place for thee to abide in for ever.

Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

14 A nd the king turned his face about and blessed all the congregation of Israel, and all the congregation of Israel were standing.

После царят обърна лицето си та благоволи цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

15 A nd he said, Blessed be the LORD God of Israel, who spoke with his mouth unto David my father, and with his hand has fulfilled it, saying,

Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с реката Си онова, което говори с устата Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

16 S ince the day that I brought forth my people Israel out of Egypt, I have chosen no city out of all the tribes of Israel in which to build a house, that my name might be there, but I chose David to be over my people Israel.

От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.

17 A nd it was in the heart of David, my father, to build a house for the name of the LORD God of Israel.

И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

18 B ut the LORD said unto David, my father, Whereas it was in thy heart to build a house unto my name, thou didst well that it was in thy heart;

но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

19 n evertheless, thou shalt not build the house, but thy son that shall come forth out of thy loins, he shall build a house unto my name.

Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, кой ще построи дома за името Ми.

20 A nd the LORD has established his word that he spoke, and I have risen up in the place of David, my father, and sit on the throne of Israel as the LORD had said and have built a house for the name of the LORD God of Israel.

Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

21 A nd I have set there a place for the ark, in which is the covenant of the LORD, which he made with our fathers when he brought them out of the land of Egypt.

И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.

22 ¶ And Solomon stood before the altar of the LORD in the presence of all the congregation of Israel, and extending his hands toward heaven,

Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:

23 h e said, LORD God of Israel, there is no God like thee, in the heavens above or on earth beneath, who keeps the covenant and mercy with thy slaves that walk before thee with all their heart,

Господи Боже Израилев, няма гора на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

24 w ho hast kept unto thy slave David, my father, what thou didst declare unto him; thou didst say it with thy mouth and hast fulfilled it with thy hand, as we see this day.

Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както се вижда днес.

25 T herefore, now, LORD God of Israel, fulfill unto thy slave David, my father, what thou didst promise him, saying, There shall not fail thee a man in my sight to sit on the throne of Israel, if thy sons keep their way, that they walk before me as thou hast walked before me.

Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.

26 A nd now, O God of Israel, let thy word, I pray thee, be made firm, which thou didst speak unto thy slave David, my father.

Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.

27 B ut will God indeed dwell on the earth? Behold, the heavens, the heavens of heavens cannot contain thee; how much less this house that I have built?

Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Ти поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

28 Y et have thou respect unto the prayer of thy slave and to his supplication, O LORD my God, to hearken unto the cry and to the prayer, which thy slave prays before thee today,

Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,

29 t hat thine eyes may be open toward this house night and day, even toward the place of which thou hast said, My name shall be there that thou may hearken unto the prayer which thy slave shall make in this place.

за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казвал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

30 T herefore, thou shalt hearken unto the supplication of thy slave and of thy people Israel when they shall pray in this place and hear in thy dwelling place, from the heavens; please hear and forgive.

Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

31 W hen anyone shall have sinned against his neighbour, and an oath is laid upon him to cause him to swear and the oath comes before thy altar in this house,

Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

32 t hou shalt hear from heaven and do and judge thy slaves, condemning the wicked, to bring his way upon his head, and justifying the righteous, to give him according to his righteousness.

тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправяй праведния като му отдадеш според правдата му.

33 W hen thy people Israel are smitten down before the enemy because they have sinned against thee and shall turn again to thee and confess thy name and pray and make supplication with humility unto thee in this house,

Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,

34 t hen thou shalt hear in the heavens and forgive the sin of thy people Israel and bring them again unto the land which thou didst give unto their fathers.

тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.

35 W hen heaven is shut up and there is no rain because they have sinned against thee, if they pray in this place and confess thy name and turn from their sin when thou hast afflicted them,

Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

36 t hen thou shalt hear in the heavens and forgive the sin of thy slaves and of thy people Israel, teaching them the good way in which they should walk and shalt give rain upon thy land, which thou hast given to thy people for an inheritance.

тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

37 W hen there is famine in the land or pestilence or blasting or mildew or locusts or caterpillars, if their enemy besieges them in the land of their gates, whatever plague, whatever sickness there is,

Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

38 e very prayer and every supplication made by any man or by all thy people Israel, when anyone knows the plague of his own heart and spreads forth his hands toward this house,

тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,

39 t hen thou shalt hear in the heavens, in the habitation of thy dwelling place, and forgive and do and give to each one according to his ways, whose heart thou knowest (for thou, even thou only, knowest the hearts of all the sons of men),

Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),

40 t hat they may fear thee all the days that they live in the land which thou didst give unto our fathers.

за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

41 L ikewise concerning a stranger, that is not of thy people Israel, but comes out of a far country for thy name’s sake

Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,

42 ( for they shall have heard of thy great name and of thy strong hand and of thy stretched out arm), when he shall come to pray in this house,

(защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,

43 t hou shalt hear in the heavens, in the habitation of thy dwelling place, and do according to all that for which the stranger shall have called unto thee, that all peoples of the earth may know thy name and fear thee as do thy people Israel and that they may know that thy name is invoked upon this house, which I have built.

Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.

44 I f thy people go out to battle against their enemies by the way which thou shalt send them and shall pray unto the LORD toward the city which thou hast chosen and toward the house that I have built for thy name,

Ако людете ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

45 t hou shalt hear in the heavens their prayer and their supplication and do their judgment.

тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

46 I f they have sinned against thee (for there is no man that does not sin) and thou should be angry with them and deliver them to the enemy so that they carry them away captives unto the land of the enemy, far or near,

Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

47 a nd they return unto their heart in the land where they were carried captives and return and make supplication unto thee in the land of those that carried them captives, saying, We have sinned and have done iniquity, we have committed wickedness;

все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконстувахме, сторихме неправда,

48 a nd so convert themselves unto thee with all their heart and with all their soul in the land of their enemies, who led them away captive and pray unto thee toward their land, which thou didst give unto their fathers, toward the city which thou hast chosen and the house which I have built for thy name,

и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

49 t hou shalt hear in the heavens, in the habitation of thy dwelling place, their prayer and their supplication and do what is right unto them

тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,

50 a nd forgive thy people that have sinned against thee and all their rebellions by which they have rebelled against thee and cause those who carried them captive to have mercy on them,

и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им прегрешения, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;

51 f or they are thy people and thy inheritance, which thou didst bring forth out of Egypt, from the midst of the iron furnace.

защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.

52 L et thine eyes be open unto the supplication of thy slave and unto the supplication of thy people Israel, to hearken unto them in all that they call for unto thee.

Нека прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;

53 F or thou didst separate them from among all the peoples of the earth, to be thy inheritance, as thou didst speak by the hand of Moses, thy slave, when thou didst bring our fathers out of Egypt, O Lord GOD.

защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.

54 ¶ And it was so, that when Solomon had made an end of praying all this prayer and supplication unto the LORD he arose from before the altar of the LORD, from kneeling on his knees with his hands extended toward heaven.

И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.

55 A nd he stood and blessed all the congregation of Israel with a loud voice, saying,

И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:

56 B lessed be the LORD that has given rest unto his people Israel according to all that he had said; not one word has failed of all his good word, which he spoke by the hand of Moses, his slave.

Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.

57 T he LORD our God be with us as he was with our fathers; let him not leave us nor forsake us

Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!

58 t hat he may incline our hearts unto him, to walk in all his ways and to keep his commandments and his statutes and his rights, which he commanded our fathers.

да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!

59 A nd let these my words, with which I have made supplication before the LORD, be near unto the LORD our God day and night that he maintain the judgment of his slave and the cause of his people Israel at all times, as the matter shall require;

И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;

60 t hat all the peoples of the earth may know that the LORD is God, and that there is no other.

така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.

61 L et your heart, therefore, be perfect with the LORD our God, walking in his statutes and keeping his commandments, as at this day.

Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

62 ¶ Then the king and all Israel with him, offered sacrifices before the LORD.

Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.

63 A nd Solomon offered sacrifices of peace, which he offered unto the LORD, which were twenty-two thousand oxen and one hundred and twenty thousand sheep. So the king and all the sons of Israel dedicated the house of the LORD.

За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.

64 T hat same day the king sanctified the middle of the court that was before the house of the LORD, for there he offered the burnt offerings and the presents and the fat of the peace offerings because the brasen altar that was before the LORD was too small to receive the burnt offerings and the presents and the fat of the peace offerings.

В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.

65 A nd at that time Solomon held a feast and all Israel with him, a great congregation, from the entering in of Hamath unto the river of Egypt, before the LORD our God, for seven days and another seven days, even fourteen days.

По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор събран из местностите от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.

66 O n the eighth day he sent the people away, and they, blessing the king, went unto their tents joyful and glad of heart for all the goodness that the LORD had done unto David, his slave, and unto Israel his people.

А на осмия ден разпусна людете: и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.