1 ¶ And Satan stood up against Israel and provoked David to number Israel.

Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.

2 A nd David said to Joab and to the princes of the people, Go, number Israel from Beersheba even to Dan; and bring the number of them to me, that I may know it.

И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.

3 A nd Joab answered, The LORD make his people a hundred times as many more as they are; but, my lord the king, are they not all my lord’s slaves? Why then does my lord require this thing? Why will he be a cause of guiltiness unto Israel?

А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?

4 N evertheless, the king’s word prevailed against Joab. Therefore, Joab departed and went throughout all Israel and came to Jerusalem.

Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.

5 A nd Joab gave the sum of the number of the people unto David. And they found in all Israel eleven times one hundred thousand men that drew sword, and of Judah four hundred seventy thousand men that drew sword.

И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди, мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.

6 A mong these the Levites and the sons of Benjamin were not counted, for the king’s word was abominable to Joab.

А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иеова.

7 ¶ And God was also displeased with this word; therefore, he smote Israel.

Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.

8 A nd David said unto God, I have sinned greatly because I have done this thing; but now, I beseech thee, take away the iniquity of thy slave, for I have done very foolishly.

Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

9 A nd the LORD spoke unto Gad, David’s seer, saying,

И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:

10 G o and tell David, saying, Thus hath the LORD said, I offer thee three things: choose one of them that I will do unto thee.

Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.

11 S o Gad came to David and said unto him, Thus hath the LORD said, Choose thee,

Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:

12 e ither three years’ famine or three months to be destroyed before thy foes while the sword of thine enemies overtakes thee or else three days of the sword of the LORD, even the pestilence, in the land, and the angel of the LORD destroying throughout all the borders of Israel. Now therefore advise thyself what word I shall bring again to him that sent me.

Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни да поразява Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

13 T hen David said unto Gad, I am in a great strait; let me fall now into the hand of the LORD, for very great are his mercies, but do not let me fall into the hand of man.

И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господ, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна..

14 S o the LORD sent pestilence upon Israel; and seventy thousand men of Israel fell.

И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.

15 A nd God sent an angel unto Jerusalem to destroy it; and as he was destroying, the LORD beheld, and he repented of that evil and said to the angel that destroyed, It is enough, stay now thy hand. And the angel of the LORD stood by the threshingfloor of Ornan, the Jebusite.

И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше юдеите: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.

16 A nd David lifted up his eyes and saw the angel of the LORD stand between the heaven and the earth, having a drawn sword in his hand stretched out over Jerusalem. Then David and the elders of Israel, who were clothed in sackcloth, fell upon their faces.

И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.

17 A nd David said unto God, Is it not I that commanded the people to be numbered? Even I it is that have sinned and done evil indeed; but as for these sheep, what have they done? Let thy hand, I pray thee, O LORD my God, be against me and against my father’s house, but not on thy people, that they should be plagued.

И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? и наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

18 ¶ Then the angel of the LORD told Gad to tell David that David should go up and set up an altar unto the LORD in the threshingfloor of Ornan the Jebusite.

Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на Евусеца Орна.

19 A nd David went up according to the word of Gad, which he had spoken unto him in the name of the LORD.

И така Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.

20 A nd Ornan turned back and saw the angel, and his four sons with him hid themselves. Now Ornan was threshing wheat.

И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).

21 A nd as David came to Ornan, Ornan looked and saw David and went out of the threshingfloor and bowed himself to David with his face to the ground.

И Като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.

22 T hen David said to Ornan, Grant me the place of this threshingfloor, that I may build an altar therein unto the LORD; thou shalt grant it to me for the full price, that the plague may be stayed from the people.

Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.

23 A nd Ornan said unto David, Take it to thee, and let my lord the king do that which is good in his eyes; I even give thee the oxen for burnt offerings and the threshing instruments for wood and the wheat for the present; I give it all.

А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.

24 A nd King David said to Ornan, No, but I will truly buy it for the full price, for I will not take that which is thine for the LORD, nor offer burnt offerings without cost.

А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за жертва Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.

25 S o David gave to Ornan for the place six hundred shekels of gold by weight.

И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.

26 A nd David built there an altar unto the LORD and offered burnt offerings and peace offerings and called upon the LORD, and he answered him from the heavens by fire upon the altar of burnt offering.

И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън паднал върху олтара за всеизгарянето.

27 A nd when the LORD spoke to the angel, he put up his sword again into its sheath.

Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.

28 A t that time when David saw that the LORD had answered him in the threshingfloor of Ornan, the Jebusite, then he sacrificed there.

В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, започна да принася жертви там.

29 F or the tabernacle of the LORD, which Moses made in the wilderness, and the altar of the burnt offering were at that season in the high place at Gibeon,

Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.

30 b ut David could not go before it to enquire of God, for he was afraid because of the sword of the angel of the LORD.

Но Давид не можа да иде пред скинията да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.