1 ¶ But I determined this with myself, that I would not come again to you in grief.

Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

2 F or if I make you grieve, who is he then that shall make me glad, but the same who is grieved by me?

Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

3 A nd I wrote this same unto you, lest when I came, I should have grief from those of whom I ought to rejoice; having confidence in you all, that my joy is the joy of you all.

И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

4 F or out of much affliction and anguish of heart I wrote unto you with many tears; not that ye should be grieved, but that ye might know how much more charity I have towards you.

Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

5 ¶ But if any have caused me grief, he has not grieved me, but in part, that I may not put a burden on you all.

Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

6 S ufficient to such a one is this reprehension, which was inflicted of many.

За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

7 S o that contrariwise ye ought rather to forgive him and comfort him, lest perhaps such a one should be swallowed up with too much grief.

така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

8 T herefore I beseech you that ye would confirm your charity toward him.

Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

9 F or to this end also I wrote, that I might know the proof of you, whether ye are obedient in all things.

Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

10 T o whom ye forgive any thing, I forgive also; for if I forgave any thing, to whom I forgave it, for your sakes I forgave it in the person of Christ,

А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

11 l est Satan should deceive us, for we do not ignore his devices.

да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

12 ¶ Having come to Troas for the gospel of the Christ, even though a door was opened unto me in the Lord,

А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

13 I had no rest in my spirit because I did not find Titus my brother, but taking my leave of them, I went from there into Macedonia.

духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

14 N ow thanks be unto God, who always causes us to triumph in the Christ and makes manifest the savour of his knowledge by us in every place.

Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

15 F or we are unto God a sweet savour of Christ, in those that are saved and in those that perish;

Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

16 t o the one we are the savour of death unto death and to the other the savour of life unto life. And who is sufficient for these things?

На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

17 F or we are not as many, false merchandisers of the word of God, but as of sincerity, but as of God, in the sight of God we speak in Christ.

Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.