1 ¶ I cried unto God with my voice, even unto God with my voice; and he gave ear unto me.

(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 I n the day of my trouble I sought the Lord; my sore bled in the night and ceased not; my soul refused to be comforted.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 I remembered God and cried out; I complained, and my spirit was overwhelmed. Selah.

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

4 T hou didst hold my eyelids open; I am broken and did not speak.

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 I have considered the days from the beginning, the years of the ages.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 I call to remembrance my songs of the night; I commune with my own heart, and my spirit made diligent search.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

7 W ill the Lord cast off for ever? and will he be favourable no more?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 I s his mercy gone for ever? does his word fail from generation to generation?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 H as God forgotten to have mercy? has he in anger shut up his tender mercies? Selah.

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 A nd I said, This is my infirmity, but I will remember the years of the right hand of the most High.

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 ¶ I remembered the works of JAH; therefore I shall remember thy wonders of old.

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 I meditated also on all thy works and spoke of thy doings.

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 T hy way, O God, is in holiness; who is so great a God as our God?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 T hou art the God that doest wonders; thou hast declared thy strength among the peoples.

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 T hou hast with thine arm redeemed thy people, the sons of Jacob and Joseph. Selah.

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 T he waters saw thee, O God, the waters saw thee; they were afraid; the depths also were troubled.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 T he clouds poured out floods of waters; the heavens thundered; thy bolts of lightning also went forth.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 T he voice of thy thunder was all around; the lightnings lightened the world; the earth trembled and shook.

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 T hy way was in the sea, and thy path in the great waters, and thy footsteps were not known.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 T hou didst lead thy people like a flock by the hand of Moses and Aaron.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.