1 ¶ And it came to pass, when all the kings of the Amorites, who were on the west side of the Jordan, and all the kings of the Canaanites, who were by the sea, heard that the LORD had dried up the waters of the Jordan from before the sons of Israel until we had passed, that their heart melted, and there was no more spirit in them before the sons of Israel.

А когато всичките аморейски царе, които бяха оттатък Иордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ пресуши водата на Иордан пред израилтяните догде преминаха, сърцата им се стопиха, и душа не остана в тях поради израилтяните.

2 A t that time the LORD said unto Joshua, Make thee sharp knives and circumcise again the sons of Israel the second time.

В това време Господ рече на Исуса: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път.

3 A nd Joshua made himself sharp knives and circumcised the sons of Israel at the hill of the foreskins.

И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на мястото Хълм на краекожията.

4 A nd this is the reason why Joshua circumcised them: All the people that had come out of Egypt, that were males, even all the men of war, had died in the wilderness by the way, after they came out of Egypt.

А ето причината, по която Исус извърши обрязването: всичките мъжки, които излязоха из Египет, всичките военни мъже, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет;

5 N ow all the people that had come out were circumcised; but all the people that were born in the wilderness by the way, after they came forth out of Egypt, were not circumcised.

и всичките люде, които излязоха, бяха обрязани; а всичките люде, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет, не бяха обрязани.

6 F or the sons of Israel walked forty years in the wilderness until all the people that were men of war, who had come out of Egypt, were consumed because they did not listen to the voice of the LORD; therefore, the LORD swore unto them that he would not let them see the land which the LORD had sworn unto their fathers that he would give us, a land that flows with milk and honey.

Защото израилтяните ходиха четиридесет години по пустинята, догде се изтребиха всичките люде, излезли из Египет военни мъже, които не послушаха Господния глас, на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ беше се клел на бащите им, че ще ни я даде, земя гдето текат мляко и мед.

7 B ut their sons, whom he raised up in their stead, them Joshua circumcised; for they were uncircumcised because they had not been circumcised by the way.

А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязали по пътя.

8 A nd when they had finished circumcising all the people, they abode in the same place in the camp until they were whole.

И като се обрязаха всичките люде, седяха на местата си в стана догде оздравяха.

9 A nd the LORD said unto Joshua, Today I have rolled away the reproach of Egypt from off you. Therefore, the name of the place is called Gilgal unto this day.

Тогава Господ рече на Исуса: Днес отнех от вас египетския позор. За това онова място се нарича Галгал, както се казва и до днес.

10 ¶ And the sons of Israel encamped in Gilgal and celebrated the passover on the fourteenth day of the month, in the evening, in the plains of Jericho.

А израилтяните разположиха стан в Галгал, и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на ерихонските полета.

11 A nd they ate of the fruit of the land, unleavened cakes, on the next day after the passover and parched new ears of grain in the same day.

И на сутринта на пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито.

12 A nd the manna ceased on the next day after they had begun to eat of the fruit of the land; and the sons of Israel never had manna again; but they ate of the fruits of the land of Canaan that year.

А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.

13 ¶ And Joshua, being near Jericho, lifted up his eyes and looked, and, behold, there stood a man over against him with his sword drawn in his hand. And Joshua went unto him and said unto him, Art thou one of us or one of our adversaries?

И когато беше Исус при Ерихон, подигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?

14 A nd he said, No, but I am the Prince of the host of the LORD; now I am come. Then Joshua falling upon his face in the earth worshipped him and said unto him, What saith my lord unto his slave?

А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповяда Господарят ми на слугата си?

15 A nd the Prince of the LORD’s host said unto Joshua, Loose thy shoes from off thy feet, for the place on which thou dost stand is holy. And Joshua did so.

А военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свето. И Исус стори така.