1 ¶ Then Paul, earnestly beholding the council, said, Men and brethren, I have lived in all good conscience before God until this day.

И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

2 A nd the prince of the priests, Ananias, commanded those that stood by him to smite him on the mouth.

О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

3 T hen Paul said unto him, God shall smite thee, thou whitewashed wall, for dost thou sit to judge me after the law and command me to be smitten contrary to the law?

Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

4 A nd those that stood by said, Dost thou revile God’s high priest?

А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 T hen Paul said, I did not know, brethren, that he was the prince of the priests, for it is written, Thou shalt not speak evil of the ruler of thy people.

И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

6 ¶ But when Paul perceived that the one part were Sadducees and the other Pharisees, he cried out in the council, Men and brethren, I am a Pharisee, the son of a Pharisee, and of the hope and resurrection of the dead I am called in question.

А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

7 A nd when he had so said, there arose a dissension between the Pharisees and the Sadducees, and the multitude was divided.

И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

8 F or the Sadducees say that there is no resurrection, neither angel, nor spirit; but the Pharisees confess both.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

9 A nd there arose a great cry; and the scribes that were of the Pharisees’ part arose and strove, saying, We find no evil in this man, but if a spirit or an angel has spoken to him, let us not fight against God.

И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

10 A nd when there arose a great dissension, the tribunal, fearing lest Paul should have been pulled in pieces by them, commanded the soldiers to go down and to take him by force from among them and to bring him into the fortress.

И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

11 A nd the night following the Lord stood by him and said, Be of good cheer, Paul, for as thou hast testified of me in Jerusalem, so must thou also bear witness at Rome.

И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

12 ¶ And when it was day, certain of the Jews banded together and they vowed under a curse, saying that they would neither eat nor drink until they had killed Paul.

И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

13 A nd they were more than forty who had made this conspiracy.

Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 A nd they came to the princes of the priests and the elders and said, We have made a vow of anathema that we will eat nothing until we have slain Paul.

Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

15 N ow therefore ye with the council signify to the tribunal that he bring him down unto you tomorrow, as though ye would enquire something more certain concerning him, and we, before he arrives, are ready to kill him.

Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

16 A nd when Paul’s sister’s son heard of their ambush, he went and entered into the fortress and told Paul.

Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

17 T hen Paul called one of the centurions unto him and said, Bring this young man unto the tribunal, for he has a certain thing to tell him.

Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

18 S o he took him and brought him to the tribunal and said, Paul the prisoner called me unto him and asked me to bring this young man unto thee, who has something to say unto thee.

И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

19 T hen the tribunal took him by the hand and went with him aside privately and asked him, What is that thou hast to tell me?

(А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

20 A nd he said, The Jews have agreed to ask thee that thou would bring down Paul tomorrow into the council, as though they would enquire something more certain of him.

А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

21 B ut do not believe them, for more than forty of them lie in wait to ambush him, who have vowed under a curse that they will neither eat nor drink until they have killed him, and now they are ready, looking for a promise from thee.

Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

22 S o the tribunal then let the young man depart and charged him, See thou tell no one that thou hast showed these things to me.

И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

23 A nd he called unto him two centurions, saying, Make ready two hundred soldiers to go to Caesarea and seventy horsemen and two hundred spearmen, at the third hour of the night

Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

24 a nd provide them beasts that they may set Paul on and bring him safe unto Felix the governor.

Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

25 A nd he wrote a letter after this manner:

Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 C laudius Lysias unto the most excellent governor Felix sends greeting.

От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

27 T his man was taken of the Jews and should have been killed by them; then I came with an army and rescued him, having understood that he was a Roman.

Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

28 A nd when I desired to know the cause of why they accused him, I brought him forth into their council,

И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

29 w hom I found to be accused of questions of their law, but to have nothing laid to his charge worthy of death or of bonds.

и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

30 A nd when it was told me how the Jews lay in wait to ambush the man, I sent straightway to thee and gave commandment to his accusers also to say before thee what they had against him. Farewell.

И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

31 T hen the soldiers, as it was commanded them, took Paul and brought him by night to Antipatris.

И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 O n the next day they left the horsemen to go with him and returned to the fortress,

И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 w ho, when they came to Caesarea and delivered the epistle to the governor, presented Paul also before him.

А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

34 A nd when the governor had read the letter, he asked of what province he was. And when he understood that he was of Cilicia,

А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

35 I will hear thee, said he, when thine accusers are also come. And he commanded him to be kept in Herod’s judgment hall.

Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.